Бележки по полето на плана
На 18 септември в басейна на Централна баня се състоя обсъждането на Предварителен проект за Общ градоустройствен план - София и Столична община.
300 специалисти са участвали в няколко работни фази, докато се стигне до този Предварителен проект. Резултатът от техния труд, във вид на архитуктурни табла, бе изложен пред гражданите във възтъмните коридори на бившата Централна баня - Бъдещ музей на София и Столичното кметство. Вървейки по коридорите, човек естествено стигаше до басейна, в който бяха насядали архитекти, градостоители, журналисти и граждани-общественици на преклонна възраст. В присъствието на главния архитект на София Стоян Янев, проф. Иван Никифоров представи Проекта. Състояха се дебати. Обсъждането се състоя.
Разказвам тази история в кисело-сладък сос, защото и на по-неекзотично място подобно мероприятие би изглеждало по същия начин - дежурно отмятане на задължение, заиграване на демокрация.
Така исканите от всички ни обществени обсъждания, поради начина на провеждането си ли, поради слабата подготовка на участниците ли, но обикновено се превръщат в една говорилня, която служи само за алиби на организаторите да проведат решението, което е сложено за обсъждане. Но както и да е.
В представения Предварителен Проект присъстваха всички необходими елементи за такъв мащабен документ - транспортни, екологически, икономически, културно-исторически и всякакви други проучвания, направени, за да може върху тях да стъпят градостоителите и да начертаят Града на бъдещите (поне 20) години. (През 2020 г. икономистите предвиждат ръст на БВП с 5.5%!)
Не зная доколко правилни са изводите на градоустройствения екип и насоките, които той дава за Окончателния план. Това, което ме безпокои, което ми се струва, трябва да безпокои всички ни, е, че предварителният план няма визия.
Летището на София може - по една или друга причина - да бъде сложено тук или там. Метрото може да мине или да не мине по определен маршрут. Лозенец може/ше да остане двуетажен или пък да бъде застроен с небостъргачи - правилни или грешни, такива решения се залагат в Плана по силата на днешни, частични виждания, на днешни интереси, на днешни неразбории. Дори ако не са заложени с користни цели, а на основата на перфектна или непълна, или невярна, но експертна информация, ако те се окажат грешни, ще бъдат (в крайна сметка) извинени и преглътнати - отговорът на всяка критика ще е, че градът се развива естествено, че добрият град е като естествено образувание - откликва, влияе се от всички промени.
Проблемът е, че в случая става дума за план, за Общ, за Генерален план, който по идея е насилие над природното, над естественото.
В такъв план на човек му се иска преди всичко да види главното, изказано с прости думи: в какъв град искаме да живеем (и внуците, и правнуците). Ще е той сити като Ню Йорк, ще е зелен като Осло, ще е разпръснат и двуетажен, ще е с изявени всичките си паметници, ще е град на пешеходци, ще е град за покупки? Зная, че всички експерти ще ми отговорят хорово - по нещо от всичко това, според тенденциите на развитието.
Това, че тенденциите на развитието пробиват през всякакъв предварителен замисъл, е повече от ясно, но замисъл, нашата визия, която искаме да наложим на града, трябва да има, за да бъде пробита.
Иначе за какво правим план?

Христо Буцев