Парадигми в социология
на всекидневието


Това беше темата на Международната петдневна научна конференция, организирана от Института за критически социални изследвания към ПУ "Паисий Хилендарски" и Факултета за социални науки, от Университета в гр. Любляна (със съдействието на Учебно-изследователската лаборатория по социология на всекидневието към Катедра "Социология", СУ "Св. Кл. Охридски").
Обсъждането на тази новаторска за съвременната социология проблематика започна в София, след официалното откриване от Ректора на ПУ "П. Хилендарски" проф. Огнян Сапарев. Първата сесия "Идеология и всекидневие" бе открита с пленарния доклад на известния словенски професор по социална философия Растко Мочник ("Как работи идеологическата интерпелация? Преформулиране на теорията на Алтюсер за идеологията"), който, оттласквайки се от теориите за идеологията като "фалшиво съзнание", аргументира следствията от плодотворния синтез на теориите на Лакан и Алтюсер. Дълго продължи дискусията между проф. Мочник и автора на критичния коментар Любен Каравелов. Други проблеми на социологията на всекидневието постави докладът на проф. Драго Кос "Старата и новата градски църкви: джамията срещу супермаркета", посветен на градския мултикултурализъм и глобализацията. Двама известни изследователи на младежта - словенският професор Таня Ренер ("Частното е политическо") и проф. Петър-Eмил Митев ("Генерационни аспекти на евроинтеграцията"), срещнаха изследванията си по една не така популярна у нас след "промените" област на социологията. Таня Ренер анализира прехода от моралната паника на възрастните към екзистенциалната паника на децата, както и различните губещи и печеливши в процеса на "вътрешнокласовото" диференциране на словенското общество, в резултат на което социално уязвимите преобладават сред младежите.
Проф. Митев описа различните стратегии на "първите пост-комсомолски набори", навлезли в публичността, и положителната нагласа към членството в EС, схващано от младежите като "надежда за нацията". Младата словенска изследователка Марта Грегорич ("Кои сте вие, имигранти?") представи резултати от книгата си върху имиграцията в Словения, като постави под въпрос смисъла на центровете за бежанци (защото те олицетворяват физическото и символно изключване на "ужасните чужденци", станали "затворници на собствеото си заминаване").
В две сесии "Парадигми в социологията на всекидневието" бяха обсъждани методологически проблеми на изследването на жизнения свят и различните типове всекидневие. Ст.н.с. Иван Чалъков ("Обектът и другият в холографското изследване - подход към пасивността и отговорността на човешките актори"), специалист по изследвания на науката, използва интуиции на Левинас, Мерло-Понти и много други значими за съвременната хуманитаристика автори, за да направи нещо, което след Латур наричат "aнтропология на лабораторния живот". Лиляна Деянова в "Критическа социология на времевите форми на опита" описа тенденции на промяна в самата структура на жизнения свят на глобал-оптичното общество.
Нина Николова в "Тяло и всекидневие" продължи идеите си от наскоро публикуваната от ИК "Критика и хуманизъм" книга "Политанатомия на модерния човек. Живото тяло като предизвикателство пред социологията". Студентката от СУ Симона Тренева представи бъдещата си дипломна работа, посветена на историята и логиката на възникването на проблематиката за всекидневието в българската социология от края на 7О-те и 80-те години.
Много доклади демонстрираха възможностите на една особена логика - практическата логика, различна от "логиката на логиците" (Дeян Деянов в "Бурдийо и проблемът за социалното възприемане на тялото", Мирослава Георгиева в "Тяло и практическа логика", Тодор Петков в "Люблянските лекции на Дюкро и практическата логика на Бурдийо", Стойка Пенкова в "Практическа логика и нормализацията на детското мислене").
Заседанието "Хуманитаристиката след смъртта на човека" беше посветено на проблеми, поставени от книгата на Деян Деянов "Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки". Много дълбок критичен коментар на тези тези беше направен от Георги Каприев. В "Некласическата критическа теория: първа равносметка" Каприев очерта "предизвиканите си съмнения" по три оси - "антропология", "трансцендентното", "Европа". Какви са залозите на новата хуманитаристика показа заседанието под наслов "Обсъждане на бъдещи книги", където Светлана Събева представи тезата си за "Публичност и признание" по повод книгата "Увод в социология на публичността (да мислим с Хана Арент)".
Специалното заседание за образователните програми по социология на всекидневието в двата университета и стажовете по практическа логика и етнометодология, биографични методи в социологията и прочее беше мост между първата и втората част на конференцията, която продължи в Пловдив с илюстриране на възможностите на магистърската програма по историческа социология на социализма. В заседанието "Теорията и методологията на анализа на мрежите" Иван Чалъков наблегна на различните стратегии, макар и с общ импулс, на теорията за мрежите и т.нар. теория за вторите мрежи. Специалистът по емпирически изследвания Валентина Хлебец говори за "Качество на измерването в анализа на социалните мрежи". Андрей Бунджулов (коментиран критически от Андрей Райчев) изнесе доклад по темата "Какво възникна на мястото на?", като анализира особеностите на социализма като общество на мрежите - анализ, продължен и от Деянов във "Възпроизводството на дефицита и обществото на мрежите". Общата дискусия по тази проблематика беше повлияна от книгата на Иво Можни "Защо така лесно", чийто превод на български предстои.
Съществена част от конференцията бяха двете заседания, посветени на емпиричната програма по историческа социология на социализма. Тодор Петков се занима с методологически въпроси на серийните данни, извлечени от седмичните кинопрегледи, а Нина Николова и Мирослава Георгиева показаха 26-минутен филм, направен на същата база, и говориха за "Потреблението при социализма - линии на непрекъснатост и точки на прекъсване". Не по-малко интересни и емпирично подплатени бяха двата доклада на дипломанти по тази магистърска програма в ПУ, като "Формирането на бъдещия социалистически гражданин. Върху примера на ДПУ "Септемврийче" от Светлана Паунова. Тази неортодоксална конференция стана възможна благодарение на сътрудничеството между Люблянския и Пловдивския университет, финансирано по програмата HESP, Будапеща. И подхрани нуждата ни да вярваме, че може - въпреки всичко! - да продължава да се прави наука.

Стойка Пенкова





Международна научна конференция,
София - Пловдив,
20-24 септември 2002.