Лява кока

Тома Марков е пролетарски артист.
Съвременен социален поет, чиято студенина възпява декласираните от Прехода и себе си; звено от веригата Смирненски - Вапцаров - (ранния и приличен) Левчев... Стихотворението "Автобиография 29", в което изрежда как баща му е работел в Кремиковци, брат му се труди в "Макдоналдс", майка му угасва в пералня и само Тома Марков е несериозен, е едно от най-безстрашните стихотворения, написани през последните 13 години.
Тома Марков е поет на (ироничното) съчувствие: "Считам, че говедата имат/ основателна причина да се шляят/ тук на групи/ и да бъдат шашнати// та те само два/ пъти в годината пресичат/ центъра/ на тоя/ малък/ град" ("Още едно евентуално писмо").
Тома Марков е поет на здравословната дистанция: "Виждам ги: все същите/ подхлъзващи се по леда през зимата/ около/ гарата// хамалите, които носят/ тъгата ми по теб/ мое/ сърце" ("Носене").
Тома Марков е поет на спихването и пропуснатия шанс: "Днес мълчат/ от улиците тротоарите и/ витрините ни гледат/ риби неуловени от нас" ("Риби").
Тома Марков е поет на любовта, който се осмели на старомодния жест да въдвори едно момиче в Муза. Публичните четения също са част от усърдната му, красива митология.
Прочее, Тома умее бомбастичните жестове на чистата Поезия.

М.Б.





Тома Марков.
Томатериалист.Rec
.
Редактор Любомир Левчев.
Художник Даниела Олег Ляхова.
Издателство Захарий Стоянов.
София, 2002.