Езикът без думи
Есид-джаз група "Инкогнито" гостува в зала 1 на НДК по повод първия рожден ден на Джаз FM радио и празника на столицата - 17 септември.
"Инкогнито" пристига след концерт от Москва. Те официално помолиха Слави Трифонов да ги представи в началото, но публиката освирка шоу-водещия, тъй като не прие неговата фигура в контекста на този вид музика.
Зала 1 на НДК бе претъпкана и се взриви от страстните изпълнения на групата. Публиката не само танцуваше, ръкопляскаше, тропаше с крака, но и пееше заедно с изпълнителите.
"Инкогнито" е създадена през 1979 от Жан-Пол Муник по прякор Блуи - той пише музиката, създава текстовете и аранжира за почти всичките около 25 албума, в които се редуват най-различни стилове и насоки. Съставът не е постоянен и често към него се присъединяват нови творци. Обикновено е съставен от 13-14 души, но всеки от тях оставя своя характерна следа в историята и звука на групата и съумява да изрази линията на търсенията и настроенията й. Дебютният албум "Jazz Funk" е записан и миксиран за една седмица през 1981 г. и оглавява класациите повече от два месеца. След няколкогодишно прекъсване през 1991 г. и голямото завръщане с "Inside Life", през 2001 г. е записан суперкасовият "Life. Stronger than Fiction". Стилът инкогнито е удивително смешение на елементи от класически джаз, кул джаз, бразилска самба, фънк, фюжън и електронен звук. Пръв Чарлз Питърсън, който е в продуцентско сътрудничество с групата по време на някои от записите, ги определя с термина acid (от англ. - кисел, рязък, наркотик). С тази дума сякаш се разкрива яркостта, остротата и пъстротата на техния саунд.
Тринайсетте артисти са от почти всички континенти; те са музиканти, между които цари забележителна хармония. На сцената си помагат, но и си съперничат във виртуозността. Всички музицират с наслада и създават заразително настроение. Формацията се състои от тромпет, тромбон и саксофон; електроника, перкусии, използвани изобретателно. Сред тях има и твърде екзотични - конски череп например, от който се извличат звуци по нестандартен начин. Към всичко това се добавя и вокален квартет: певиците Кели Ан Смит, Джой Шарън Роуз и певците Антъни Момрел и Завиер Барнет. И четиримата са с богати тембри и със зашеметяваща техника. Всеки артист има своя солова изява, в която може да покаже целия си талант, виртуозните вокални сола са редувани с не по-малко майсторски инструментални изпълнения, които довеждат публиката до екстаз. Смесването на електронен и акустичен звук постига неочаквани стилови и аудио-ефекти. Голямо място заемат и ярките импровизации, в които артистите имат възможност да изразят собствената си музикална мисъл. Изключително впечатление направи Кели Смит, която демонстрира своя силен, мощен, но и нежен глас. Джой Роуз майсторски й съперничеше с бляскавите си височини и изпя хитовете: "Deep Waters", "Still a friend of mine" и направо взриви публиката с "Jump to my love", "Nights over Egypt" и "Everybody love to sunshine".
Музиката и стилът на "Инкогнито" са типичен пример за тенденциите от края на XX и началото на XXI век на обединение и смесване на стиловете, на взаимоцитирането на жанровете, на преливането на "високо" и "ниско", на авангардните експерименти в звука. Това ги превръща в едно от най-интересните джаз явления в световен мащаб, тъй като постиженията на free стила се превеждат на един по-достъпен музикален език. И тъй като джазът е музика, в която могат да си дават среща фолклор, street музика и елитарни авторски търсения, тук се случват и множество изненадващи неща. Това се потвърди и от музиката на "Инкогнито". Формацията се придържа към своеобразно двуединство - музикантите търсят не само лекотата, радостта и насладата, но и очарованието на фантазията, удовлетворяват нуждата от мечти. Те споделят, че музиката е пътуване - среща, в която хората разменят своя различен усет за красота и радост и по този начин се взаимообогатяват. Чрез спектакъла си те доказаха, че музиката е среща на душите в тяхното великолепие, че е език отвъд словесното и непознатото -Инкогнито.