Главната цел на тази книга бе да разкритикува либерализма. В хода на аргументацията обаче се родиха няколко конструктивни тези: моралът и политиката би трябвало да бъдат обвързани най-вече с преобладаването на злото; злото, което хората привично причиняват, рефлектира върху тях, дори ако те го причиняват неавтономно; колективната отговорност може да бъде основателно приписвана, ако отговаря на няколко условия; моралното неравенство е прост житейски факт; справедливостта е същностно свързана със заслуженото и плурализмът изключва всякакви най-висши ангажименти и следователно е несъвместим с всички политически идеологии, които имат такива ангажименти.
Едно следствие от изброените конструктивни тези е, че всеки приемлив политически морал трябва да признае тяхната истинност, защото, ако не го направи, става невъзможна защитата на условията, в които членовете на едно общество могат да създадат добър живот за себе си. (...)
...Това, което заслужава да бъде запазено от либерализма, се съдържа в една версия на плурализма, който е най-добрият кандидат за приемлив политически морал. Тази версия на плурализма обаче не е форма на смекчен релативизъм. Тя е обвързана със защита на условията, необходими за добър живот, независимо от това, как си ги представят хората, стига представата им да е в границите на разумното. Както показват конструктивните тези, изброени по-горе, тези условия са многобройни; те съвсем не са тривиални баналности и от тях следват същностни морални и политически изводи. Тези изводи отдалечават плурализма от либерализма, с който той бива често и погрешно свързван, по посока на консерватизъм, с който той често и погрешно бива смятан за несъвместим. Противно на тези чести и погрешни допускания, най-силната версия на плурализма е една форма на консерватизъм; най-силната версия на консерватизма е плуралистична...

Из Послесловието на "Против либерализма"
от Джон Кекеш