България като стар шлагер

След закачливата културологичност и лежерната народопсихологична (авто)ирония на "Копнеж по нови неща" (1999), сега гледахме втората част от замислената тетралогия на Любомир Халачев - "Как Европа влезе в България". Към симпатичния историко-зевзешки стил на филма, заявен от Влади Киров, се е присъединил ерудитът Владислав Икономов и резултатите са налице - документът доминира над възстановката. След като в "Копнеж по нови неща" станахме свидетели на подмяната на примитивните български реалии с европейски по течението на Дунава от 1850 до края на ХIХ и през погледа на виенчанин в Русе, в новия филм се обглежда глобалната европеизация на младата българска държава до 1914.
От нотите със сватбения валс на Фердинанд с Мария Луиза, написан от самия Йохан Щраус, през пресата, коледните картички, швейцарския телескоп, железопътния транспорт, рекламата, конкуренцията, индустриализацията, шоколадовите бонбони, електричеството, кредитите, трамваите, водоснабдяването и канализацията, та до киното, "Как Европа влезе в България" проследява стратегията на родните пионери в държавността и бизнеса в посока на модерна икономика, доколкото е възможно редом с калпаците, магаретата и партизанщината.
"Как Европа..." е изграден като сочен микс от архивни кадри, възстановки (Влади Киров отново блести с органичност; добре се справя и операторът на филма Емил Пенев в ролята на прожекционист), фотоси, вестникарски факсимилета, едновремешни и днешни пейзажи от България и света... (Явно, смесването на видовете кино се налага като своеобразна вълна в документалистиката ни.) И заради игровата стилистика, и заради почти танцувалния монтаж, подпалван от валсово-маршовата мелодика на епохата, непосилната сериозност на посланията се възприема не така катастрофично, както всъщност ни връхлита от всекидневието ни.
Защото филмът не открива топлата вода, но е открил най-верния тон, за да ни докаже за пореден път, че праотците ни в началото на миналия век са били далеч по-близо до Европа, отколкото ние днес - и като управленски нагласи, и като законодателство, и като протекционизъм на родната индустрия, и като икономически възход.
"Истина е, че не всичко в България изглежда като коледна картичка и журналистите най-добре разбират това", изрича задкадровият глас на Кръстю Лафазанов, но все пак е по-оптимистично да гледаш как българинът от началото на ХХ век тромаво валсира между каретите, магарето и автомобила, отколкото да гледаш на живо шмугането на каруци между джиповете в центъра на София в началото на ХХI...
Филмът свършва насред заснежено гробище в годината, когато започва Първата световна война.
Колкото и да ми е симпатичен народопсихологичният ракурс върху българската история и цветистата лексика от екрана, не бих спестила раздразнението от бутафорните и невинаги необходими възстановки в екстериор, както и тавтологичното представяне на генезиса на определен сектор от икономиката (текстилната промишленост например). Надявам се, че тези несъвършенства ще изпаднат по пътя.
В момента екипът работи върху третата част -"Как България се намеси в Европейската война". И ще проследи българския бит и душевност между двете световни войни. Според проекта четвъртият филм ще се протегне до 1950. И ще завърши стогодишния български цикъл. Доста амбициозно начинание, няма съмнение.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Как Европа влезе в България..., 2002, документален филм, 50 минути, "Кадиак" със съдействието на НФЦ и АЕБ3, сценаристи: Влади Киров, Владислав Икономов, оператор - Емил Пенев, режисьор и продуцент - Любомир Халачев.
Излъчен на 21 септември 2002 по Канал 1.