Чай с плесен

Телевизията на пръв поглед е разнообразна медия. Програмната схема дава възможност за различни предавания, за варианти при тяхното ранжиране и структуриране, за засягане на множество теми - от политиката до детските игри, от публицистиката до сапунените сериали. Когато обаче нещата опрат до конкретно предаване и до поведението пред камерата на неговия водещ, нещата стават доста по-инакви: всеки - бил той и най-атрактивният шоумен, в даден миг е застрашен от потъване в рутината, от пропадане в скуката, от изравняване и посивяване на неговата сценична привлекателност. На екрана, където появата е твърде честа, това проличава в най-висока степен. Просто никой не е в състояние да поддържа оригиналност при положение, че всяка седмица (а някои и всеки ден) застава пред обектива в студиото.
Тежките мисли за неблагодарната страна на телевизионния труд ме връхлетяха, докато гледах в неделя предаването "Чай" на Драгомир Драганов. Когато се появи по БНТ, то веднага спечели симпатиите на зрителя с вниманието си към малкия човек, с предпочитанието си към един по-топъл, не толкова официален и сух подход към нещата, възцарил се по онова време в Канал 1. В някаква степен "Чай" - независимо от дислокацията си в програмната схема на държавната телевизия, се възприемаше от публиката за нейна алтернатива, като демонстрация, че въпреки всички пречки, създавани от политиците и властта, тя има ресурс и възможности да бъде друга - по-човешка, по-"обществена", ако щете. За жалост, вместо да закрепи и развие тази линия, Драгомир Драганов предпочете залитането към една изпълнена със сладникав сантиментализъм посока, в която с шепи се изсипваха патетични ахкания и охкания, а всичко беше връх, "the best"; и въобще "Ах, Лили (Мими, Мария, Данче, etc.), как го правиш?..." От екрана започна да се лее леко прокисналата боза на отдавна посърналата българска естрада, която още през 70-те и 80-те беше демоде, а какво остава за началото на ХХI-ия век?!
Така "Чай" пропусна шанса наистина да стане другото, различното предаване в БНТ, оплете се в коварните розовеещи мрежи на сапунената публицистика, превръщайки се в скучновато забавление за носталгично настроени домакини, ронещи сълзи при всяка проява на читалищен ентусиазъм. Потенциалът на замисъла беше пропилян, ресурсът на водещия се изхаби и сега "Чай" се опитва с технически еквилибристики и проговаряне от екрана на (не)популярни естрадни величия да спаси и възвърне изветрелята си репутация.
Което с избраните "промени" и "нововъведения", ясно е, няма как да стане. Звездата Лили Иванова, за разлика от забележителния си глас, се оказа не твърде забележителна пред камерата - една леко озлобена и много мнителна попрезряла примадона, която, вместо да предразполага зрителя, непрекъснато го обижда. Драгомир Драганов съвсем съзнателно, от своя страна, рециклира поведението, довело до провала на "Чай" - патетично, сладникаво, сантиментално. В този си вид от предаването лъха на мухъл - сякаш отдавна в шкафа сме забравили някакво бяло сладко, вече покрило се с плесен. Водещият, разбира се, прави всичко възможно да го поръсва с нафталин - дано го защити, но тъкмо издайническата миризма на нафталина сочи, че от "Чай" вече, освен предаване за самодейни възторзи, нищо друго не може да стане.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин