Манхайм за културата
и интелектуалците


Книгата на Манхайм "Студии по социология на културата" е включена в програмата на Централноевропейския университет за подпомагане и издаване на академични трудове в областта на хуманитарните науки и издателство "Златорогъ" действително се е съобразило с начина, по който едно научно издание би следвало да изглежда.
Книгата има консултант и научен редактор (социоложката Петя Кабакчиева), снабдена е с предговор, написан от Брайън С.Търнър, в който изключително подробно се говори за приносите на Манхайм към развитието на социологията на знанието, а студиите за културата се четат в контекста на "Идеология и утопия", като се поставя въпросът доколко социологическото изследване на културата може да се разглежда като продължение на социологията на знанието. Статията на Търнър е съпроводена и с много солидна библиография. Освен този въвеждащ текст, българските издатели са включили и коментар на Ернст Манхайм, който отново чете студиите в контекста на "Идеология и утопия" и се съсредоточава върху някои основни понятия в социологията на Манхайм. И тъй като този текст е обърнат към английските и американските читатели на социолога, той е много полезен, защото показва как Манхайм би могъл да бъде четен в среда, която малко или повече не познава добре немската традиция. А и добре защитава идеята за прекосимостта на културните граници.
Вече малко по-конкретно, томът с културологичните студии на Манхайм определя социологията на духа или на културата като "изследване на менталните функции в контекста на действието". А интересът на социолога се концентрира както върху коректните и некоректните концепции за историята и обществото, върху Веберовата традиция за методологията на социалните науки, така и най-вече върху твърде важната в Германия Хегелова традиция в областта на феноменологията и философията на духа. Изобщо Хегеловите идеи доминират в първата част на книгата. Втората пък е посветена на интелектуалците. Водещ проблем в текста е отношението между социалната организираност на интелектуалците и създаваните от тях идеи. В този смисъл тази част на "Студии по социология на културата" е своеобразен анализ на историческото развитие на интелигенцията (обособяването на интелектуалците в Европа от гледна точка на разделението на труда, на занаятите и професиите) - едно понятие, което според автора се отнася до "организирана социална група от образовани хора". Като образованието за Манхайм означава човек да е в хармония не само с обстоятелствата, свързани единствено със собствените му проблеми, но и с тези на другите, т.е. означава "ангажираност със ситуации, които засягат всички". Изследването очертава и няколко основни характеристики на интелектуалците като социална група - техният труд не е физически, мястото им е междинно, по презумпция те са в състояние да гледат на социалната реалност чрез неутрални категории, или от много различни гледни точки. И най-сетне, текстът следи и променящите се контексти на интелектуалния живот - двора, църквата, държавата, университета..., следи променящия се авторитет на интелектуалците, отзвучаването на гласовете им и тяхната чуваемост...
Специално внимание е отделено на своеобразното отслабване на ролята на интелектуалците и превръщането им според Манхайм в резоньори, просто репродуциращи идеи в съвременното общество. Независимо че съвременният интелектуалец за Манхайм все пак е човек, който е "склонен към динамика, винаги готов да ревизира своята позиция и да започне отначало, защото зад себе си е оставил малко, а пред него е всичко". Изследването на Манхайм приключва с опита да се отговори на въпроса какво означава демократизация на културата и възможна ли е тя. Манхайм защитава идеята за необратимостта на демократизирането: "тенденцията към демократизация е наша предопределеност; участ не само в политиката, но и в интелектуалния и културния живот като цяло". Като демократизацията е свързана с "педагогически оптимизъм" (достъпност за всички), скепсис по отношение на монополния характер на "наследеното знание" и с размиването на границите между висока и ниска култура. Още повече, че по подобие на Бенямин, и Манхайм говори за изчезване на "метафизичната аура", която обгръща нещата в съвременността.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Карл Манхайм.
Студии по социология на културата
.
Превод от английски Елика Рафи.
ИК Златорогъ.
София, 2002.