Микеланджело Антониони на 90
Най-големият жив авангардист в киното е роден на 29 септември 1912 във Ферара.
Завършил е първо икономика, а после - кино. Навярно това предопределя разностранните му интереси - от висшата математика до филмовата критика. Антониони асистира при бащата на поетичното френско кино Марсел Карне (1942, "Вечерни посетители"). С документалния си дебют "По долината на По" (сниман от 1943 до 1947) се превръща в един от създателите на неореализма.
След игралния си дебют "Хроника на една любов" (1950) Антониони създава непознат дотогава филмов език, "ново усещане за реалността" по израза на Алберто Моравия.
В своеобразната тетралогия "Приключението" (1960), "Нощта" (1960), "Затъмнението" (1962) и "Червената пустиня" (1964) Антониони се занимава с разпада на общуването, социалната аморфност и емоционалната анемия сред урбанистичния грохот или буржоазния комфорт... Осакатената обществена и личностна хармония авторът интерпретира на екрана чрез покъртителен психологизъм, болезнена протяжност на кадъра, енигматична магнетична нюансираност на повей или жест... С киното си от началото на 60-те Антониони въвежда понятието "мъртво време". А френската критика го провъзгласява за "поет на отчуждението".
В "Забриски пойнт" (1970, САЩ) той се гаври с американската митология и една от мишените му е вездесъщата телевизия - с взривяването на вилата се разпръскват и шарените късчета визия като бунт срещу тоталния фалш. Америка побеснява от този радикален кинематографичен щурм срещу нейните светини. Дори филмовата критика се нахвърля върху Антониони с упреци от типа "европейски интелектуалец, който май не е много интелигентен"...
В "Професия: репортер" (1975) той въвежда трагизма на отегчения деен човек, изправен пред коварната двойственост на битието, пред невъзможността за бягство, пред отмъщението на медиата, а дългият-дълъг финален кадър-епизод през решетката е един от най-изобретателните в историята на киното.
Болен, безсловесен, физически грохнал, Антониони не се отказва да снима. Тук гледахме живописния и малко тавтологичен "Отвъд облаците" (заснет през 1995 заедно с Вим Вендерс), но все още ни предстои да видим "12 режисьора за 12 града" (негов е сегментът "Рим", заснет заедно с Бертолучи, 1998).
Интелектуално-дръзко и изтънчено-поетично, киното на Антониони запечата живота като делириум, любовта като химера, изневярата като допинг, цивилизацията като джунгла, Моника Вити като параноична грешница...
Всъщност Маестрото отдавна е отвъд словесната патетика.
За почитателите му и за негледалите го филмотечното кино "Одеон" представя панорама на Микеланджело Антониони (до 17 октомври): "Любовта в града", "Приятелките", "Викът", "Приключението", "Нощта", "Затъмнението", "Червената пустиня" и "Отвъд облаците".

Геновева Димитрова