Post Scriptum е нарекъл последната си изложба Милко Божков (в галерия "Ирида"). Дванайсетте живописни платна са продължение на серия офорти, които той създава към текстове на поета Борис Христов за библиофилското издание "Думи и графити". Невероятният перфекционизъм и любовта към детайла са определящи за творбите на Божков. Всяка мазка на четката е внимателно обмислена. Всяка точица е на мястото си, за да утвърди авторовия стремеж към свръхкосмична уравновесеност. Едновременно с това творбите на Милко Божков материализират поетични тристишия. Абстрактната живописна форма символизира, без да изпада в повествователност. Поезия и картина са събрани в единно цяло и се подкрепят взаимно.
Стих: Памет
Болката се върна и дълго кръжа
на мястото,
където бе зарасналата рана.

Картина: Огненочервен кармин, на места просветлен, на места по-тъмен. Леки, фини мазки. В правоъгълно поле в средата на платното - болезнено сгърчена линия в черно, контрастираща с няколко бели петна.
Стих: Жест
Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.

Картина: Божественият благославящ жест сияе в червено на златист фон. Зад него се усеща леко и ефирно "раздвижване на въздуха" във синьо, постигнато чрез спираловидно завъртяни линии.
Стих: Мъртвият
Един мъртъв стои на отсрещния бряг -
недостъпен и горд
от това, че е стигнал там преди нас.

Картина: Разделена на две хоризонтални полета - тук и отвъд. Две състояния на човешката същност се преплитат в материално и духовно. Светлина и тъмнина, чистота и хаос са разпнати и поглъщат със своето равновесие. Неизвестността тъне в мрачна сивота, насечена от дълги линии, изграждащи триъгълник на триединството. При самия му връх линиите се затварят (в кръг) в астрални проекции и потъват в тъмнина.
Огромните празни полета в картините на Милко Божков говорят повече от изпълнена с конкретика рисунка. Посланието е концентрирано и изведено до знак, както в творбите на Изтока. Милко Божков не залага на лесната връзка със зрителя, а разкрива по-дълбоки, духовни смисли. Те трептят във всяко докосване на четката и във всеки авторов жест.

Светла Петкова