На 23 септември т.г. Центърът за култура и дебат "Червената къща- Андрей Николов" проведе първите дебати от серията "Българските малцинства", този път на тема "Образование за елит, за гето... или за всички?".
В дебатите с водещ Деян Кюранов участваха Антонина Желязкова ("Как да се справим с пораженията досега?"), Димитър Денков ("Демография и десегрегация"), Румян Русинов ("Десегрегацията - не само образователен, но и политически въпрос") и Христо Кючуков ("Възможно ли е качествено образование за всички?"). Сред пъстрата публика на разискванията беше образователният министър Владимир Атанасов с голяма част от ръководния екип на своето ведомство, който също се включи в разговора.
Целта на шумните дебати беше да представят последни данни от изследвания, резултати от проектите за десегрегация на ромското образование, опитът на различни неправителствени организации, ролята на държавата по отношение на малцинствата.
Антонина Желязкова огласи представителни данни, според които през последните пет години два пъти е нараснала неграмотността при ромските деца, а неграмотността при ромите като цяло се е удвоила до 18%. Процесите са труднообратими, защото цяло поколение роми през последните 12 години е останало неграмотно, респективно неконкурентоспособно на пазара на труда. Социалните психолози смятат, че щом 30% от дадена общност пребивават в трайна безработица (тоест от 1 до 3 години), а у нас има квартали с по 80-90% безработни от доста повече години роми, такива личности престават да свързват представата си за бъдещето с труд. Те почват да търсят алтернативни начини на съществуване. Още по-потриса фактът, че продължителността на живота на ромите в пазарджишкия квартал "Изток" е едва 41 години! Антонина Желязкова направи комплимент на министър Атанасов за проявената воля у нас да бъде въведено предучилищното образование (за да бъдат подготвени билингвалните деца - роми или турци, както и социалнослабите деца), както и за дадената възможност на няколко хиляди ромски деца, които не са посещавали училище, да влязат тази есен в класните стаи.
Димитър Денков предложи, по думите му, крайнолевите си маркузиански позиции, според които едно общество може да се оправи тогава, когато маргинализираните и лумпенизираните маси започнат да пречат на движението му. По отношение на ромите този момент настъпва поради масовата маргинализация на населението по етнически произход. Но както и поради индоктринацията на обществото посредством българското образование с един елитарен модел за успех, декласиращ ромите и даващ им все по-малко шансове за човешко развитие и интеграция. "Ние нямаме общество, а постоянно настроена сегрегационно към своите граждани държава - независимо дали са роми, сакати, турци или българи с невисоко образование. Сегрегационно настроената държава възпитава квазиобщество, което има рефлекс главно към медийни индоктринации. Ние ще бъдем такова общество, докато някой главен редактор не бъде осъден заради съзнателно насаждане на етническа омраза." Димитър Денков огласи страховити данни, които могат да бъдат прочетени на интернет-страницата на фондация "Отворено общество".
Румян Русинов защити десегрегационния образователен модел, чиито първи успешни резултати могат да бъдат наблюдавани в училищната практика на Видин. В хода на дебатите обаче той срещна отпор от Румян Сечков от Фондация "СЕГА", която защитава каузата на помощник-учителите, прикрепени като преводачи в сегрегираните "ромски" училища, ситуирани в гетата. Проблемът беше пренесен на ниво родители - дали българските родители ще приемат ромските деца без сътресения, т.е. без да извадят децата си от училищата, в които вече тече десегрегация. Резултатите от десегрегацията обаче са извънредно благоприятни - няма отпадащи деца, ромчетата и българчетата от смесените класове имат по-висок успех в сравнение с чисто ромските и чисто българските училища. Просто учителите обясняват по-обстойно, преповтарят материала и пр.
Христо Кючуков, освен вълнуващата си лична история, даде неприятни софийски примери за това как въпреки че вече учат в едно и също училище, българските деца са в едни класове, а ромските са отделени в други. Според Кючуков, българските учители не са дотам добре подготвени за десегрегацията. Той и хич не вярва в качествената подготовка на помощник-учителите...
Александър Кьосев обаче заложи на тезата, че сегрегационният културен модел не може прибързано да бъде оценяван като негативен - защото все пак на него дължим феномени като Българското Възраждане, да речем. Той положи проблема за десегрегацията в рамките на нарастващата глокализация и заяви, че ромското малцинство трябва да намери енергия в себе си, за да реши собствената си криза...
Тези централни тези от дебатите за ромското образование обраснаха в страстни и многопосочни разисквания.

Марин Бодаков