Българо-германски литературен форум
На 27, 28 и 29 септември т.г. в Централния дом на архитекта в София се проведе Българо-германски литературен форум на тема "Думите - мост или пропаст? 'Забранени' думи", организиран от софийския Гьоте-институт съвместно със сп. "Съвременник" и "Дома на литературата" в Берлин. Бяха поканени значими автори и преводачи и от двете държави.
В ранната привечер на 27-ми м.м. по темите "Идентичност/Разколебаване на идентичността - Родина/Отсъствие на родина - История/Прекъснатата история - Традиция/Отказ от традиция" текстове четоха Георг Клайн, Константин Илиев, Таня Лангер, Емилия Дворянова, Цвета Софрониева, Георги Господинов, Корнелия Маниковски и Екатерина Йосифова. Четенето беше водено от Мирела Иванова. След него, въпреки че не беше предвидено в програмата, бе дадено начало на дискусията. Разговорът започна с изказването на Кристин Димитрова, която отбеляза, че въпреки зададената тема за езика и думите, повечето текстове (главно от страна на немските гости) са акцентирани/ли върху миналото и зададе въпроса как те преживяват това минало и изпитват ли облекчение в настоящето. Бригите Олешински отговори, че облекчението идва, когато започнем да се занимаваме със забравата, а Корнелия Маниковски заяви, че преди забравата стои споменът. Цвета Софрониева обаче се възпротиви на мнението, че на въпросното четене е ставало дума главно за миналото. Георг Клайн изрази успокоение, че поставеният въпрос бил "неагресивен" и отбеляза, че думи като "облекчение", "отговорност" и "преживяване" (за/на миналото) го дразнят. "Смятам, че отговорите бяха прекалено мъдри, прекалено бързо-мъдри. Лесно се търгува с определени мъдри думи, а това ме прави агресивен!" С това изказване на Клайн дискусията беше прекратена.
Следващият ден започна с изказвания на Михаил Неделчев, Норберт Рандов и Цвета Софрониева, като първите двама водеха дискусията след изнасянето на тезиси от страна на Улрике Дрезнер, Георг Клайн, Таня Лангер и Цвета Софрониева. В разговора бе продължена темата от миналия ден, участие взеха почти всички автори и преводачи. В ранния следобед форумът бе подновен и воден от Габи Тиман и Милена Кирова. Тезиси изнесоха българските участници Емилия Дворянова, Георги Господинов, Константин Илиев, Владимир Зарев и Георги Тенев. Последвалата дискусия продължи докъм 18 часа, след което Томас Фрам и Цвета Софрониева откриха второто и последно литературно четене. Свои текстове представиха Бригите Олешински, Георги Тенев, Ернст Вихнер, Мирела Иванова, Улрике Дрезнер, Кристин Димитрова, Йоко Тавада и Владимир Зарев.
За 29-ти м.м. бе обявена заключителната, затворена за публиката дискусия. Нейни водещи бяха Михаил Неделчев и директорът на Гьоте-институт Клеменс-Петер Хаазе. Трябва да се отбележи, че от всички проведени дискусии и разговори, тази бе най-състоятелната, защото - за разлика от предишните - сега бяха обсъдени реални проблеми. Стана въпрос за различните в двете страни условия за писане, за статута и самоусещането на писателя, за това, дали той се чувства потребен и четен...

Емануил Ангелов

Бел.ред. Повече за българо-немския писателски форум, както и разговор на Жанина Драгостинова с Георг Клайн - в някой от следващите броеве на вестника.