Представяме ви текста на Константин Илиев, четен на българо-германския литературен форум "Думите - мост или пропаст", организиран от Гьоте институт в София в дните от 27 до 29 септември:

Думите - немско-български разминавания

По време на моето следване преподавателят ми по историческа фонетика проф. Константин Гълъбов беше на такава възраст, когато е естествено човек да е позагубил предишната си силна памет и често да повтаря казани вече неща. Та почти всеки час професорът ни уведомяваше, че е готов да даде награда за нещо, което той в течение на дългата си практика като германист не беше успял да направи: Точен превод на немската дума Liebelei. Така, както е известно, е озаглавена една от най-популярните пиеси на Артур Шницлер. Предложенията дойдоха веднага. Най-близо до смисъла, и все пак много далеч от истината, бяха, струва ми се, думите флирт и любовчица. Никой не получи наградата. През онези години проф. Гълъбов твърдеше, че от гледна точка на сравнителното езикознание корелацията език-психология е един твърде труден и твърде неизследван проблем.

Често ми се е случвало да наблюдавам как някой незнаещ, поназнайващ или дори знаещ чуждия език българин, седнал с немци на маса, се опитва да намери точен превод на думата "мезе" и като не може, започва да я повтаря ясно, отчетливо и разчленено с надеждата, че по този начин те някак си ще го разберат. В края на краищата наистина го разбират, но едва когато сервитьорът донесе чиниите на масата. В българо-немския речник срещу тази дума с турско-персийска етимология стои Zuspeise, в немско-българския пък срещу Zuspeise - гарнитура. И в цялата тази лингвистична метаморфоза словесният еквивалент на мезето изчезва, на единия от компанията на масата не остава нищо друго, освен да се чуди как може глътка коняк да се редува с глътка бира, а другите да не проумяват защо гроздовата ракия трябва да се отпива с някакви нездравословно солени консервирани зеленчуци например.

Бертолт Брехт, както е известно, се е отнасял с ирония към понятието съдба. Разбираемо е защо думата като правило липсва в речника на тези, които, независимо до каква степен споделят политическите му възгледи, са изпитали могъщото му влияние на театрален реформатор. Думата съдба, общо взето, необезпокоявано присъства в езика на българските театрали - логично следствие от закъснялото и останало частично запознаване с Брехт в резултат на комичната донякъде подозрителност от страна на културполитици, афиширащи се като марксисти. По сходни причини на сцената на Българския национален театър един режисьор дори през 70-те години в буквалния смисъл на думата кадеше тамян, а пишман критици и пишман журналисти в пресата, радиото и телевизията и днес толкова обичат да заместват думата театър със словосъчетанието храм на Мелпомена.

Обществено-политическите падания и ставания в България през двадесетия век протичат до голяма степен в синхрон с тези в Германия, едно по-задълбочено изследване би могло да стигне до любопитни констатации, как наличните все пак различия се отразяват и на езика. По-дълбокото проникване на нацистката идеология у нас беше прекъснато от развоя на събитията през Втората световна война. Струва ми се, че често появяващото се през онези десетилетия в националистически български текстове словосъчетание за род и родина не е свързано с такива негативни асоциации като Blut und Boden например. Българите, които са учили немски език, знаят произхода и основния смисъл на думата фюрер, за повечето от останалите тя е равнозначна на името Хитлер. В компанията на приятели, за които немският език е роден и други, които в различна степен го владеят, коментирахме веднъж един пътепоказател, който ни се мерна на една магистрала в Рурската област. Fliegerhorst пишеше върху табелката. Оказа се, че в това словосъчетание невинната едносрична съставка Horst (на български - гнездо на едри, главно грабливи птици) носи лек, но ясно разпознаваем дъх от миналото - милитаристично-спортната екзалтираност, асоциираща се с Гьоринговото луфтвафе. (Ето че си послужих с чуждицата "екзалтираност". Ако говорех пред немска аудитория, щях да кажа Besessenheit, но българският превод на тази дума - обладаност е безцветен и неизразителен. Още един резултат от различно историческо развитие, този път по отношение на ересите и кладите през средновековието.) Естествено е, струва ми се, семантични нюанси като този с въпросното Fliegerhorst с времето да изчезнат, докато никакво време (изминалите близо шейсет години от угасването на газовите камери ясно го показват) няма да премахне вонята, която идва от еднозначната дума фашизъм.

Преди доста време Фридрих Дюренмат във връзка с темата война беше писал: "Държавата, когато се кани да убива, започва да се нарича отечество." Съвсем наскоро един български поет и драматург, който в никой случай не може да бъде обвинен в патриотарство или шовинизъм, в интервю изрази загриженост, че напоследък у нас думата отечество все по-рядко се чува. Ето едно разминаване, за което би могло да се дискутира. За себе си трябва да кажа, че нямам навик да си служа с тази наистина натоварена с патетика дума. Уродливите метаморфози, които в хода на съвременната глобализация претърпява българският език - единственият, на който мога донякъде сносно да се изразявам, ме кара обаче да ставам далеч по-толерантен към нея.

Константин Илиев