Лъжеюбилей
Настоящият сезон е обявен от Нов драматичен театър "Сълза и смях" за юбилеен. Чества се 110-годишнина! Каква грандоманщина! Народният театър "Иван Вазов", който е истинският наследник на Столичната българска драматическа трупа "Сълза и смях" (1892 - 1904), както и на предшествалите я Столична драматическо-оперна трупа (1890 - 1892) и на театър "Основа" (1888 - 1890), ще чества през 2004 г. 100-годишнината от наименованието си "Народен театър". Нов драматичен театър "Сълза и смях", обаче, празнува 110-годишнина само поради факта, че е избрал при основаването си името на някогашната трупа "Сълза и смях".
Напоследък станахме резистентни към всякакви подмени, пренаписвания и фалшификации на биографии. Изземване на чужда биография, известна от историята на културния ни живот, и то от институция, е, това вече не бяхме виждали досега! На това му се казва истинска мистификация или по-точно кражба. И то с мълчаливото съучастничество на живите свидетели! При откриването на реформирания и ремонтиран Нов драматичен театър "Сълза и смях" през 1998 г. беше изнесена програма, основана върху сценарий по документи от житието и битието на някогашната трупа "Сълза и смях". Никаква реакция от страна на историци на театъра, драматурзи в театрите или просто от театроведи, изучавали дисциплината "История на българския театър"! Така вече се стигна и до обявения юбилей. Но интересното е, че при основаването си през 1967 г. от Филип Филипов Нов драматичен театър, настанен в сградата на Филиала на Народния театър "Васил Кирков", няма претенциите да бъде продължител на традициите на трупата "Сълза и смях" от края на XIX и началото на XX век. Между другото за сведение името "Сълза и смях" носи и основаният през 1920 г. от Стефан Пенчев пътуващ театър, както и "новият" пътуващ "Народен" театър на П. К. Стойчев (1924), а през 1909 г. във Варна Антон Страшимиров създава театър "Смях и сълзи". Никоя от тези формации няма претенциите да бъде продължител на делото на първата българска драматическа трупа в столицата. Няма я и трупата на Филип Филипов, която още с програмния си спектакъл (премиера - 28 февруари 1967 г.) "Имат думата аристократите" от Николай Пагодин афишира верноподаничеството си към идеологическите постулати на системата като негласно фаворизиран от Министерството на вътрешните работи театър. С времето тази линия постепенно се разчупва при други обстоятелства и при наличието на други художествени ръководители. Никога, обаче, идеята за трупа - пряк наследник на битието на исторически известната "Сълза и смях" не е осенявала творците на утвърдилия се с годините Нов драматичен театър. Свидетелство за това е издаденият през 1982 г. юбилеен сборник на театъра "15 години драматичен театър "Сълза и смях" 1967 - 1982". Днес, обаче, историята на театъра е удължена с цели 75 години и тази безотговорна мистификация никогo не засяга. (Освен може би няколкото историци на българския театър, все още имащи респект от документите, архивите и мемоарите на някогашните съвременници.) Чудя се защо ли по тази логика и Продевата "Дума", избрала името си заради публицистичния патос на някогашния Ботев вестник (1871), не чества днес 131 години от съществуването си! Дали на това някой би реагирал?
---
Подиграваме се на т. нар. мутри за това, че набавят биографии и избиват комплекси със строежите на замъци с кулички и бойници. Е, набавяната от "Сълза и смях" биография не е ли акт от същия порядък с тази разлика, че не се извършва от простаци?...

Кристина Тошева