Мъжкото тяло
Навремето в студентския лагер в Равда колеги ме укориха, че флиртувам с младеж от Благоевградския университет, който по общо мнение не би трябвало да ми харесва. И правилно, аз не го харесвах целия, а само вратната му извивка. Това беше най-съвършеното свързване на главата с рамото, което съм виждала. Но за да мога да му се любувам на воля, неизбежно трябваше да общувам и с останалото. Като че ли винаги съм се вълнувала от красотата, която природата създава в отделни части на телата, в частност мъжките, за да ги балансира с други, не дотам прекрасни. Но си мисля, че изкуството може да коригира природата и това се надявах да направи изложбата "Мъжкото тяло - извор на вдъхновение" на "Шипка" 6.
Кураторът Румяна Константинова е събрала произведения от видни и не толкова видни български художници, в които, поне формално, присъства мъжката фигура. Именно фигура, а не тяло, представят повечето от творбите. В тъмните композиции на Цонка Петрова мъжете и жените са едва различими. Този ход е съзнателно търсен от Ива Владимирова в "Скалите отсреща", призовавайки ни да открием набелязаните в камъка човешки форми. В графикатурите на Иван Газдов акцентът все пак е върху едно усукано женско тяло. Без връзка с изложбата е инсталацията на Асен Захариев - пишеща машина и "рисунките", създадени от струпване на букви.
Към общата идея на експозицията се доближават картините, представящи влюбени двойки: "Спящи" на Андрей Даниел, "Вдъхновение" на Греди Асса, "Отдалечаване" на Олег Гочев и др. Вероятно защитават идеята, че мъжкото тяло е неделимо от женското и само заедно, любувайки се един на друг, могат да оценят красотата си. Така е, но нали мъжките тела трябва да са в центъра на събитието...
Ето ги и тях. Като че ли хиперреалистичните фигури на Владимир Марзоханов са призвани да защитят най-пълно концепцията на изложбата. Но не, прекалено са идеални, прекалено сладки, за да бъдат пожелани. Тук възхищението е от направата им, макар че в "Бижан в тъмницата" космите под мишницата не са добре изведени. В комбинациите от фотоси на голо тяло и графичното му "надрисуване" от Димитър Грозданов и Пенка Минчева внушенията не са свързани със самото тяло, а с артистичните му метаморфози. Единствената скулптурна фигура е от Христо Харалампиев. Торсът е твърде унифициран и ъгловато стилизиран, за да буди мили чувства. Сред редица експресивно нахвърляни телесни форми се откроява "Цар" на Кольо Карамфилов. Грубоватата черна сянка с остра шапка на ромбове забавлява с половото си органче във форма на ченгелче. Любен Костов представя "Трите хикса" - грамаден колаж от корици на списания с борци като Скалата и пр. Някой може и да хареса това изобилие от натрапчива плът, но аз - Боже упази!
Библейските сюжети в изложбата представляват интерес по съвсем други причини. Може ли християнски герой да бъде харесан телесно? Съвсем не, ако става дума за пухкавата фигурка с разперени дебели пръстчета в "Сънят на Яков" от Юлия Станкова. При "Сваляне от кръста" на Светлин Русев нещата са по-сложни, разбира се. Знаем, че Христос е мъж, но по ред причини на неговата мъжественост не се набляга. Скрита е обикновено в дълги роби, а в сцените на кръщението и на кръста няколко гънки плат покриват срамния повод за еротични мисли. В ранните скални стенописи в Кападокия е подходено радикално - поводът е премахнат напълно и Божият син се кипри в река Йордан гол и безполов. Но Светлин Русев следва една по-късна традиция, превръщайки съответното място в експресивна черна маса боя. Това не е важно обаче. Едва ли някой би отнесъл и най-светите си религиозни чувства към показаната разпадаща се фигура.
"Тоалет" на Людмил Лазаров е сред най-забавните произведения в изложбата. Дълга серия от малки картинки представя голо мъжко тяло в процес на обуване/събуване на слип, чорапи и други аксесоари. Пародията на традиционните дамски тоалети в историята на изкуството е прекрасна. И веднага ни изправя пред въпроса за условностите. Защо ли голото женско тяло, извършващо повседневни тоалетни дейности, да е естетично, а аналогичните действия на мъжа изглеждат нелепи. В крайна сметка борбата на мъжа със слипа е епична - както подобава на силния пол...
Дошло е време за промяна в представите и в изкуството, ни напомня това произведение. И прехвърля посланието си върху цялата изложба.

Диана Попова