НАТО влезе в нашия дом

За хората от моето поколение - родени, формирани, живели при социализма - концертът "България - ЗА" миналия петък, който трябваше да изрази всенародния копнеж по влизане в НАТО, навяваше горчива ирония; имаше привкус на ирационалност, бих казал по-скоро, че беше разочарование, отчаяние от невъзможността да разбереш, да промениш. Навяваше и примирение.
Години наред си бил обсаждан с тъпи и кухи тържествени мероприятия. Тържествени събрания по поводи, с доклади за международното положение и за "все по-пълното задоволяване нарастващите нужди на населението", последвани от Тържествени концерти "с участието на солисти, хор и оркестър". Тържествени посрещания на другарите Хрушчов, Брежнев и други, последвани от грандиозни митинги "в чест на вечната българо-съветска (българо-друга) дружба през вековете". Тържествени откривания и закривания на Спартакиади, Асамблеи и прочие социалистически Тържествени литургии.
Години наред си се бранил от тези лепкави и досадни ласки на тогавашната власт. И години наред тя с тъпо постоянство е строяла картонените си декори, без да успее да накара критичния българин да им повярва.
Днес виждаш с тъга, как - формирани в друга епоха, носители, Божем, на друга култура - други хора създават и участват в Тъпо Тържествено Мероприятие. Сякаш нищо не се е променило и ние все още с благодарност и копнеж се взираме във Великия СССР. За какво, с каква цел всъщност Властта ангажира най-мощния наличен пропаганден ресурс - националните електронни медии? Защо трябваше да се разиграва като нескопосно подобие на свещен ритуал (или като връчване на "преходно червено знаме на труда") поднасяне на "осколка от последната унищожена ракета"?
Търся отговори - и не ги намирам. Не ми се ще да повярвам, че мероприятието бе PR на министър Паси. Не искам да мисля, че управляващите са искали да внушат любов към НАТО - не бива да бъдат\бъдем дотам подценявани. Може би са искали да бъде демонстрирано колективното, народно, решително желание да влезем в Пакта, та белким ни приемат? Но за кого е тази демонстрация? За правителствата и американския сенат, от които зависи приемането? Нелепо.
Дали не е друга причината за този грандиозен театър, дали НАТО не е само поводът?
Един ден преди това събитие бе представено изчерпателно изследване на сегашното състояние на българина и обществото. Ако погледнем на неутралните научни резултати през призмата на копнежите преди 12 години*, ще видим крах. Вместо едно солидарно и консолидирано общество - едно общество с формализирани (а реално в разпад) човешки контакти. Ще видим българина самотен, изправен лице с лице с ужаса от бъдещето.
Ние (всички, бедни и богати) сме в бедствие. Като не може да се справи с него, на властта не й остава нищо друго, освен да извади прашните картонени декори и да ги пребоядиса, с надеждата, че ще ни даде надежда. Остава критичният българин да им повярва.
Аз, специално, се почувствах унизен от възторжената вяра на медийните примадони и останалите.

Христо Буцев













































* Спомнете си само 1990 г. - големия предизборен митинг на СДС на Орлов мост.