Пирин фолк - България'2002
Уместно ли е това според някого или не - не знам, но около традиционното време за провеждане на тазгодишния "Пирин фолк" медиите предоставиха на общественото внимание преди всичко "жълтата" новина: че и този обичан от хиляди хора песенен фестивал - както впрочем много неща у нас, - се разроява отново, за втори път. Нямам никакво желание да се ровя в причините или да пледирам в нечия защита - нека, както се казва, фактите говорят сами. Още повече, че - според мен, - няма нищо смущаващо, ако в страната се появят дори дузина подобни, сродни фестивали. Важното е те да изграждат последователно свой специфичен облик и традиции и да се борят за престижа си и за обществените симпатии в почтена, толерантна конкуренция и да успяват да ангажират талантливи, доказани или перспективни автори и артисти в областта на своя вид музика.
Десети юбилеен - така, с основание, анонсираха организаторите на "Пирин фолк" тазгодишното издание на фестивала в новото му местожителство, Благоевград. И този път то предизвика интереса на хиляди местни почитатели на новата т.нар. "авторска" песен в духа на македонския фолклор и на десетки верни фенове на фестивала от цяла България. И смея да твърдя, че очакванията им не са останали излъгани. Оставям настрана юбилейния рецитал на звездите на "Пирин фолк", тъй като и сега сред двайсет и петте нови парчета имаше какво да погали ухото, особено на люде, които цяла година май лягат и стават все с такава музика...
Наградените песни са известни, а те сами индикират и критериите на журито, и приоритетите на фестивала. Ще подчертая, че колкото и публиката, по навик, да идентифицира песента с изпълнителя, този фестивал е състезание между автори, а не между певци, т.е. обект на внимание и коментар са преди всичко новите песни. Все по-често те звучат актуално, съвременно - сякаш за да покажат, че дори и най-добрата, най-силната традиция би се превърнала в замръзнал паметник, ако не се развива и обновява постоянно. В това отношение може би най-голям е приносът на аранжорите. Този път ще посоча само две имена: Пламен Велинов и Кольо Ваклинов, макар че сполучливи хрумвания регистрират и други. Успех е и разширяването на тематичната палитра - известно е, че фолклорната поетика пресъздава бита, мисленето и чувствата на хората в най-голяма широта и пъстрота. Но би било далеч по-добре, ако авторите на текстове бъдат непримирими към стихоплетенето по инерция, т.е. ако и в тази посока се превъзмогва движението по най-лекото съпротивление. Още повече, че и сега могат да се посочат редица примери на интересни и оригинални поетически решения.
Какво още не достига? По отношение на творчески продукти, адресирани към най-масова аудитория, положително всеки има различно мнение, пристрастията и мерките не могат да бъдат еднакви. Но според мен най-дефицитни са свежите авторски идеи в музиката, авторовите "удари", които са в състояние да направят песента неповторима. Очевидно не е лесно да се опитваш всяка година да си все "в духа и буквата" на пиринската традиция и същевременно да не започнеш да се повтаряш. Именно това дава понякога основание на слушателите да почнат да се питат "не съм ли го слушал вече това някъде?.."
...Мисля, че - без да искам, - стигнах до заключението: дано на следващия, единайсетия, "Пирин фолк" в Благоевград все по-малко слушатели да имат основание да си зададат този въпрос.

Генчо Гайтанджиев