Преди 5 години "Култура" коментира dX със статия на колегата Христо Градечлиев, в която имаше подзаглавие "Курираха ни майката". Весела традиция ще е вестникът да поръчва на художници текстове за най-голямата в света кураторска проява - и то специално на работилите над оформлението му. Сега дойде моят ред и, макар да дължа много на Христо Градечлиев по отношение на това как се прави вестник, държа да кажа още в началото, че "курирането", както той го разбира (за моя радост), продължава да набира сила и изглежда тенденцията ще продължи да се развива. Като всеки път променя ъгъла на задълбаването.
През 1997 година dX бе изключително политизирана, като замислилата я Катрин Давид от Франция, първата жена-куратор за 10 издания, се изкачи във всеобщата художествена йерархия, независимо от протестите на не един и двама.
Представянето на нашата част на света бе отрязано покрай възмущението на куратора от местните дисиденти и "дисиденти", разрушавали и разрушили светлите мечти на Париж '68 и така довели до краха на френското БКП. Тогава отговаряхме: "Едно е да наблюдаваш влак как бърза към катастрофа, друго е да се возиш в него...". Но и влакът на D11 се оказа не за нашите коловози (имаше цяло видео на Павел Браила от Молдова/Маастрихт как на гара Унгени мрачно вдигат/свалят вагони, прехвърляйки ги от широките руски на тесните европейски линии и обратно). Традиционните живопис/графика/скулптура си отсъстват, изместени са сякаш окончателно в комерсиалното пространство или в това на тесния connoisseur, политиката е отново в центъра, само ъгълът е по-друг, което не ни грее особено.
Оквуи Енвензор (Нигерия/Чикаго/Ню Йорк), този път първият черен куратор на Документа, влиза с цялата си мощ плюс тази на 18.6 млн. евро в постколониалния дискурс, където Източна Европа не се вижда. Бели сме, но нито колонизирани, нито колонизатори, или поне не сме били свястно едното или другото, липсва ни участието, което са имали/имат американци/папуаси, нямаме дори странично отношение по въпроса...