Напразни(те) усилия
на политичността


"Сеизмограф" - коментарното предаване на Светла Петрова по bTV, не е разпиляно предаване. В него на фокус се взема една тема, тя се разработва обстойно и систематично благодарение на въпросите към гостите в студиото, опитите за политиканско словоблудие навреме се пресичат, акцентира се върху професионализма, експертността, осведомеността на поканените; формулата също е индивидуална: за разлика от "Панорама", където много хора се изреждат да говорят по много теми или "Лице в лице", където един човек говори по много теми, то в "Сеизмограф" много хора говорят по една тема - най-важната или болезнената в момента. Така, въпреки че неминумемо думите са в центъра на екранните събития, все пак - знаейки след Остин, че именно с тях се вършат неща, предаването внася своя дял за усъвършенстване на българския социален модел, който, за съжаление, съвсем не може да се нарече съвършен, дори напротив. Заедно с тематично прецизно подбраните target-групи за провеждане на телевизионната анкета (задължителна за предаване от този вид), "Сеизмограф" съумява да бъде достатъчно адекватен на случващото се в страната, да е добре ориентиран в многообразието от факти, както и относително точен и стабилен в осъществяването на техния анализ. За да са докрай обаче изчистени нещата, пречи сравнително краткото време, дадено за емисия, но това е чужда вина - сред тукашните електронни оператори виждаме отскоро странната тенденция за видиотяване на зрителя с различни тв игри вместо за интригуването му с ценна програма ("Нова телевизия" например с лека ръка се отказа от "Наблюдател" за сметка на пошлите и водени почти на границата на олигофренията "Лесни пари").
Но независимо от всички свои достойнства, "Сеизмограф", сигурен съм, не се радва на кой знае колко голям зрителски интерес. Една от причините вероятно е посочената тенденция българските телевизии да залагат на кавалетни, неискащи особени мисловни усилия забави, ала едва ли е само тя. Конкуренцията също не е за пренебрегване: от 18.30 до 19.15 по "Диема" и "Ринг TV" са във вихъра си мачове от Англия и Германия, по "Нова телевизия" тече шоуто за екстремни усещания "Страх", а по "Европа" - симпатичното "Когато гръм удари..." на Ива Николова. Единствено БНТ не е опасна: "Вижте кой" едва ли, "Каналето" още по-малко може да хванат вниманието за повече от едно превключване на дистанционното.
Предпочитането на други канали обаче е не причина, а следствие от все по-мащабно разгръщащата се характеристика на българското общество, която можем да назовем аполитичност. "Сеизмограф" е политическо предаване и това моменталически го прави не особено популярно. Понякога в него в кадър попада студийният монитор, върху екрана на който гостите наблюдават сами себе си; по същия начин политическото в България се случва само за себе си и за своя публичен образ, зависим от формировачите на общественото мнение - журналисти, социолози, политолози. Тук през демократичните години успя да се вкопае един самодостатъчен обществен сектор на свръхчувствителна и интензивна политичност, за която говори още Пиер Бурдийо: социално поле от политици, медии, рейтингови агенции и анализиращи институти, които се въртят в собствен кръг, не излизат оттам, нещо повече - нямат нито ресурс, нито желание за излизане. Мрежа от взаимообвързаности: всяка обслужва другата, гарантирайки както нейното частично съществoвание, така и съществoванието на образованието в цялост. В същото време обаче бълбукат съвсем други енергии някъде долу в низините, абсолютно инакви подбуди тласкат социалното движение или, казано с езика на доскорошните управляващи, дневният ред там е друг. Че е така, пролича и в последния брой на "Сеизмограф", посветен на реформата в съдебната система: репортерът беше достатъчно честен, за да запази кадрите, в които един възрастен мъж категорично отказа да отговаря; не спести и факта, че от студентите-юристи само две близначки дали съгласието си да застанат пред камерата. Това беше обяснено с наличието на страх у бъдещите магистрати, което вероятно е истината, но не пълната: другата причина е незаинтересоваността, безразличието към политическия акт, дължащи се на разбирането, че той не е действо, отнасящо се към цялото общество, а е сам за себе си - изолиран в тесните граници на "върховете". Политическото тук вече е политичност - функционира "онанистически", без обмен с останалите социални сфери. И тъкмо политичността на българската политика прави политическите предавания, макар майсторски направени, доста непопулярни. Те се провиждат като част от този кръг, за който по-горе споменах, което ги "дарява" веднага с презрителната оценка "говорилня". За това, разбира се, най-нищожна е вината на водещите на тези предавания: просто българската политика за изминалите години изрече страшно много неща, но направи страшно малко, което съответно се отрази и на рейтинга на политическите журналисти. Те чисто и просто бяха прецакани от обекта на своя интерес и едва ли има професионални хватки, способни да го възвърнат: за разлика от "напразните усилия на любовта", напразните усилия на политичността никога няма да завършат с разрешаващата всяко недоразумение страстна прегръдка.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин