Взривени гласове
"Не мога да разбера откъде се носи Гласът на барабана. Сякаш че от вечността!" - пише Пак Ин-но, корейски поет (1561- 1642 г.)
Гласът на барабана взривява покоя, събужда дълбините и тайните и ги изрича съдбовно. С един барабанен удар, разпръскващ мрака, започна забележителният спектакъл "Корея - хилядолетен танц" на групата "Дидим", основана от Кок Су-хо през 1987 г. Гастролирали са по целия свят с около хиляда участия. Спектакълът в Националната опера открива Дните на корейската култура у нас.
"Дидим" представя традиционна музика и танц. Изпълнителите свирят, докато танцуват, и танцуват, докато свирят, в забележителен синхрон. Невероятно интензивният звук е извлечен от разнообразни по форма и големина ударни инструменти, между които е търсен акустичен контраст. Плътни, тъмни и дълбоки звуци на огромни, големи, средни и малки барабани са противопоставени на бързи, остри, метални, дрънливи звуци от разни чинели и древни цимбали, както и на отгласи на удара на дърво о дърво и палки. Звукът често е драстичен с динамични ефекти на резливи тенекиени и кадифени инструментални тонове. Пищните костюми също са в толкова ярки и контрастни цветове. Много злато, наситено аленочервено, кармин, съчетан с ултрамариново синьо, орхидеено жълто до нефритово зелено, цикламено и лила.
Костюмът е съчетание от няколко пласта материи, щампи, цветове или оттенъци на един цвят. В този факт лесно се разчита традицията, залегнала в основата на корейската култура, която възприема човека и битието в неговата разноликост и дълбочина, в неговата непознаваемост и необхватност. По този начин се постига впечатление за взрив от звуци, цветове и движение.
Танцьорите са извънредно пластични, движението е плавно. Ударите по инструментите се нанасят с изящна амплитуда, която обаче не възпрепятства скоростта. Краката видимо почти не участват в танца, повдигат се леко, стъпките са бързи с грациозни подскоци. Като цяло движението е или плъзгащо се, или вертикално. Нозете са обути в характерните обувки със завити нагоре носове, които подсказват духовната посока на стъпките. Особено характерно е завъртането, преповтарящо пулсиращия кръгов звук на барабана. Танцуват главите, поклащащи се характерно, очите, усмивките; но сякаш цялата поезия е вложена в движението на ръцете - изящни и политащи. Танцът Хянг (будистки танц), в който музиката се заражда от дългия звук на пустотата - соло флейта, и се извисява в един молитвено пеещ глас, сякаш е предизвикана от ръцете - образ на състраданието, щедростта и милосърдието. Ръцете се молят, политат в грация и предизвикват просветление с красотата си. Движението е бавно, свещено, медитативно. Това е танц само с ръце, а цветът е в изгряващо тюркоазеносиньо и златно.
След удар на огромен барабан три жени, облечени в бяло, събуждат от мъртвата материя на камъка битието. По-късно душата полита към светлината с танца на ветрилата, ръцете с ветрила се превръщат в магичните кръжащи криле на жеравите, носещи се непрестанно над красотата и мъдростта. Страхът и скръбта са отхвърлени от петима мъже и техните барабани, за да се утвърди животът в ударния щастлив звук на множество инструменти - осем жени свирят на пет инструмента с особена грация. Рядко се появява друг звук от ударния. Арфовият инструмент Гонг-ху със своя ромонящ като поток звук очарова. На него танцува девойка с червен барабан във формата на пясъчен часовник - джангу, за радостта.
Спектакълът завършва със зашеметяваща по въздействието си част "Симфония на барабаните", където всички изпълнители и инструменти се сливат в един ритъм и един повик, за да омилостивят съдбата. Всички гласове се превръщат в едно цяло, в един звук на вечността. Лицата са усмихнати и в радостта на звука зачеват щастието, което отеква в цялата вселена. Скръбта и страданието са взривени, нещастието е прогонено. Битието е усмивка по лицето на бога.

Петър Пламенов