Киноенциклопедия-менте

Днес всеки може да си издаде каквото му скимне. Но да се появи справочна литература, лишена от всякакъв професионализъм и прецизност, е фрапантно постижение, достойно за книгата на Гинес. В преводното издание на "The Silver Screen", гръмко побългарено "Киното - енциклопедия", двете преводачки Рая Йотова, Красимира Кирова, воглаве с редактора Благой Киров, доста са се постарали да докажат, че за невежеството няма граници. Впрочем кои и какви са те във филмовия ни живот? Въобще стъпвали ли са в киносалон? Откъде иде невероятното им самочувствие (особено пък това на редактора), без консултант-професионалист да се втурнат към област, очевадно непозната за тях? Със същия успех биха могли да спретнат и Енциклопедия на космическите технологии.
Хей, непознати, май не сте наясно що е енциклопедия - библия на познанието, в която се кълнем!
От книжното ви отроче обаче можем да се информираме, че: Брад Пит се появява само в "Интервю с вампир" и "Седем"; Кърк Дъглас е реализирал най-амбициозния си филм "Спартак"; не Оливия де Хавиланд, а някоя си Оуна Мънсън изпълнява ролята на Мелани Хамилтън в "Отнесени от вихъра"; всеизвестният джедай на Алек Гинес в "Междузвездни войни" се казва не Оби Уан Кеноби, а... Кенъб; френският продуцент от зората на нямото кино Шарл Пате е Чарлс Пат; американските киносалони от началото на ХХ век, наречени "никелодеони", са никелодони; "Смъртта на търговския пътник" на драматурга Артър Милър - драматизирания роман "Смъртта на един продавач"!...
С прецизността при заглавията сте направо царе! Страшен миш-маш сте забъркали. "Професия: репортер" при Джак Никълсън е "Пътешествие", докато при режисьора Микеланджело Антониони е "Пасажерът". "Роман за камъка" при Майкъл Дъглас е "Поема за камъка", а при режисьора Робърт Замекис - "Роман с камъни". "Любовна магия" на Карлос Саура е "Магьосническа любов". "Три цвята: червено" на Кшищоф Кешловски е "Богоявление в червено". "Хроника на една предизвестена смърт" е "Хроника на смъртоносните предсказания". А "Любовта на русокосата" на Милош Форман - "Любовта на блондинката". Редакторът да не би да е блондинка?
Справките под филмите и личностите също са интересно четиво. "Похитители на изчезналия кивот" е "холивудско развлечение за възрастни с психика на деца, което екипА на Спилбърг и Лукас произвежда". Дъстин Хофман, като Реймънд, който страда от аутизъм в "Рейнмен", е "блестящ в роля, в която играе себе си, а Том Круз и Валерия Голино го следват вярно и с драматична сила"... Марлон Брандо получава номинации за най-добър актьор от Академията за игрални филмови изкуства и науки. В анотацията на "Някои го предпочитат горещо" е достигнат мисловен връх: "в хотела пристига и шефа на гангстерите, междувременно застрелян от други гангстери"...
При въвеждащите към личностите статии текстът изскача като топчетата от сферата на тотализатора - кое как дойде. "Шедьоврите" тук удрят в земята прословутите кандидатстудентски бисери. Каква е ролята на режисьора: "да работи с хората, включени във филмовия процес, да ръководи техния труд в добър ред и дисциплина, за да може бързо да се произвеждат увлекателни и разбираеми филми"... Защо Антониони продължава да снима, дори когато героите са излезли от кадъра: "за да види зрителя начина, по който драматичната сцена изчезва"... Що е филмова звезда:
"американската версия на Кралската институция. Мнозина известни актьори имат статут на кралски особи... Не след дълго големите звезди се превръщат в предприемачи"...
Сащисана съм! Американският оригинал ли е толкова калпав, преводачките ли, освен английски, не знаят и български, или редакторът е само фиктивна фигура?
Това е нищожна част от недомислиците, които кръстосват погледа само при прелистване. Ако трябва да се изредят всички, би могло да се напише II том - Енциклопедия на абсурда. Никаква застраховка не са уводните думи, че "книгата не е предназначена за професионалисти, а за най-широк кръг читатели и има повече за цел да информира и забавлява, отколкото да изследва и изучава"... Всъщност забавата е само за професионалистите - кой повече неадекватни смехории ще открие на страница. За обикновените читатели е отредена предимно дезинформацията! Добре, че те все пак ходят на кино. И със сигурност имат достатъчно филмова култура, за да разберат, че им се предлага справочно менте.
Ако все пак за този паметник на издателския конфуз някой се излъже да хвърли на вятъра цели 35 лева, то поне ще му краси библиотеката. Дизайнът, няма спор, привлича интереса. Лъскава твърда корица, качествена хартия, хубави фотоси, разноцветни раздели. И толкоз!

Людмила Ботева





Киното - енциклопедия
Издателска къща ИКОН & Илиян - 78 ЕООД - София, 2002
Преводачи: Рая Йотова и Красимира Крумова
Редактор: Благой Киров
The Silver Screen
Copyright 1998, 2001 by Horisons Publishing Co. Inc. New York