Другарска жалейка
На 31 септември т.г. Сдружение на български писатели организира рецитал в чест на Деня на поезията (а и на Деня на преводача). Във фоайето на Народния театър се представиха над двайсетина души - всъщност мнозинството от публиката се изреди да декламира своите стихотворения/преводи. В акцията (ръководена с нарастваща душеспасителна ирония от Митко Новков) участваха Александър Шурбанов, Ани Илков, Антоанета Николова, Георги Борисов, Георги Господинов, Георги Пашов, Елена Алексиева, Кристин Димитрова, Маргарит Жеков, Мирела Иванова, Николай Кънчев, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Първан Стефанов (най-достоен не само по възраст), Рада Панчовска, Силвия Чолева, Теодора Ганчева и др. (дори и аз). С преводи бе почетена паметта на Георги Мицков.
Всъщност най-голяма полза от четенето имаха неколцината жертвоготовни сиромаси, които с претекст поетическия рецитал намериха светлик и топлик под покрива на Народния театър. Поради почтената бедност на сдружението обичайните коктейлни лешояди само се повъртяха над лирическите глави и бързо напуснаха зданието.
Да бяха останали, щяха да забележат, че ферментът, превръщащ домашното споделяне на поезия в мероприятие, проскубва поетическите крилца и оскучава ли, оскучава дори най-прекрасни стихотворения. Такава "колосална" изява не ни сплотява в общност (дали професионална, дали приятелска?), колкото и да ни се иска нейният - на общността - херметизъм да ни избави от немития арогантен глад наоколо. А тук в общност ни слепяше само неловката жал за поезията. Времената вече са други и изискват различни, по-ефектни формати - дори за вътрешна употреба.
А на следващия ден - след сдруженската, себе си празнува пък съюзната поезия... Затам кураж нямах.

Марин Бодаков

P.S. На 5 октомври 2002 г. в Централната минерална баня се състоя последният рецитал от проекта "Литература в действие", осъществен от Британския съвет (последователно във Велико Търново, Русе и София). Организаторите на фестивала тръгват към нас от популярната култура, повечето от участниците му - от елитарната, но, слава Богу, има ничия земя, където да се срещнат...
В атрактивната програма пред пълния басейн стихотворения четоха, пяха, виха, съблазняваха или скандираха Ани Илков, Георги Господинов, Ерол Ибрахимов, Кристин Димитрова, Лем Сисей, Надежда Радулова, Петър Чухов, Пиърс Фачини, Роджър Робинсън, Теодора Димова, Тома Марков и Франческа Биърд. (За "Литература в действие" очаквайте подробен разказ от Петър Чухов.)
Публиката в Банята беше обилна, разнородна, адекватна. Мястото - магнетично. Поетите и музикантите - чаровни, нахъсени, ексцентрични. Визията за литературата - актуална, щедра, богаташка (и заради дълбокия британски портфейл).
А сравненията със сдруженския рецитал - убийствени...