Чешки словесни чакри
"Каква е съвременната чешка литература?", пита Антонин Йелинек в уводния текст на броя, и веднага отговаря - "непрегледна". Литературният историк очевидно има предвид, че тя не се поддава на класификации и квалификации, нито пък на вкарване в някакви рамки, защото "писателите са самотни бегачи, а не търсачи на общ източник на вдъхновение". Всичко това говори, че чешката литература се радва на своето напълно естествено развитие.
Останалото са фактите: на всеки три дни в Чехия излиза по една стихосбирка, Кундера със сигурност е най-популярният (не само) чешки писател, който отдавна пише на френски, Шкворецки продължава да живее и твори в Канада, Лустиг - в САЩ, Ходрова - в Прага, Кратохвил - за Бърно. Появили са се нови имена, за които си струва да бъдем любопитни - Александра Беркова, Михал Айваз, Милош Урбан, Яхим Топол, Даниела Фишерова.
Възможен ключ към въпроса на Йелинек дава културологичното есе "Анекдотът и историята в Средна Европа" на Йозеф Кроутвор. Той описва средноевропейския манталитет с метафората за плоските стъпала: в Средна Европа всичко е подчинено на вездесъщата средна величина, в която всичко се решава предпазливо, внимателно и с хумор. И може би от подбраните в броя текстове остава тъкмо усещането за хумора, или, по-точно, за "онази прелестна капка комичност", по думите на Кундера, която е иронията. Ироничното присъства в многобройните си проявления и точно то, ако изобщо е необходимо да се търси "прегледността", я създава.
Иронията може да се усети в откъса от романа на Ева Кантуркова "Градината на детството на име Земен рай", който е в най-хубавия смисъл христоматиен пример за традиционната описателска и разказваческа техника. Присъства и в есето на Даниела Ходрова "Виждам град...", в което се разиграва мистериозният театър на Прага. Текстът й е истинска психоанализа на града, населен от митове, видения, легенди, спомени, знаци и знамения, алхимици, светци, инфанти и лунатици. Пражкият хронотоп се разпада на хиляди фрагменти, които разказвачът внимателно събира, сякаш за да сглоби скъпоценните парченца от собственото си "аз".
Владимир Мацура присъства в броя с част от тетралогията "Градущият", издадена посмъртно. Демитологизиращият и ироничен жест присъства още в заглавието - "Вълшебната мощ на поезията, и най-паче - на славянската". Текстът разказва за придворен лекар и неговата императрица, открила целебната и ободряваща сила от съприкосновението си със словото. (...Но и не само с него.)
Иронията продължава и в откъса от романа на Ярослав Путик във великолепния превод на Николай Балчев "Плюшеното куче", който започва с весело помахване към Рабле и Дидро, и разказва прастарата история на класическия любовен триъгълник - "трима котараци се усукват около повехнала красавица". Избраният разказ на Йозеф Шкворецки е посветен на последния от изредените типажи от твърдението му: "Човек става прогресивен по различни причини. Един - от глад и мизерия, втори - по интелектуални съображения. Трети - от кариеризъм. А четвърти - защото е посерко". В разказа "Пролог" Карел Пецка задава вечните човешки въпроси на фона на омекотената камерност и баналност на битието.
"Женските" текстове са с по-лирично звучене. То е доловимо в "Ангелите" на Еда Кризеова, която изследва крехката и деликатна пукнатина между лудостта и нормалното, в притчите на Даниела Фишерова или в текстовете на Индржишка Сметанова - носталгия по времето, преди да се появят ти-шъртове с печалния лик на Кафка.
Сцената е камерна, осветлението е интимно, епосът е отстъпил на малката булевардна форма. Това е домът на ироничното.

Сп. Панорама (кн. 1/2002), наслов на броя: "Десет чешки прозаици на XX век между реалността и визията", съставител и редактор на броя Маргарита Кюркчиева. Автори Якуб Демл, Ладислав Клима, Рихард Вайнер, Йозеф Чапек, Карел Милота, Иржи Кратохвил, Даниела Ходрова, Михаил Айваз, Вацлав Кахуда, Милан Урбан.

Ако брой 3/1999 може условно да бъде наречен "ироничният", то този ще бъде "философският". По принцип, когато се говори за визия и реалност, автентичност и имагинерност, фикция и действителност, или за "точката, в която действително и нереално престават да се схващат като противоположности" (Андре Бретон) - със сигурност става дума за литература. В този смисъл домът на всеки прозаик се намира някъде между реалността и визията. А съдейки по десетте представени текста в този брой, в чешките представи това място е запазено за размисъла и философията. Текстовете са представени хронологично. Започват с декадентската естетика на бляскавия и достолепен упадък на fin-de-siecle, минават времето на "шишкавите другарки - колхозни лелки", в което се развива действието на разказа на Иржи Кратохвил с изящното заглавие "Dame de coeur" и стигат до модерната проза на Вацлав Кахуда. Якуб Демл е един от най-вглъбените чешки писатели, инспиратор на модерната чешка проза и светоусещане (Бохумил Храбал и Вацлав Хавел не веднъж са подчертавали това). В поетичните му съновидения "Крепостта на смъртта" и "Танцът на смъртта" се откриват и следите на мистификацията - един от най-силните чешки литературни жанрове. Ладислав Клима е философ и писател, силно повлиян от Ницше и Шопенхауер. В текстовете му присъства демоничното, неземното, мистичният ужас и чудовищни кошмари (най-често въплътени в жената). Новелата "Прекрасната Немезида" веднага подсеща за романа му "Страданията на младия княз Щерненхоф", части от който са преведени у нас в поредицата "Малка чешка библиотека" още през 1998. Философско-поетичните текстове на Рихард Вайнер още в заглавията си разкриват влиянието на Едгар Алън По - "Полетът на враната", "Урочасаният град", "Заличеното лице". Размислите на Йозеф Чапек във философския текст "Куцият странник" са подчинени преди всичко на хуманизма (заедно с брат си те все пак са емблеми на тази традиция). Михал Айваз е представен с три текста, които впечатляват с въображението и интелектуалния си заряд.
Милош Урбан, едно от най-новите имена в чешката литература, е публикуван с откъс от романа си "Седмоцърквие". Действието се развива сред готическия пражки оазис, където се случват редица мистериозни убийства. Нещо, което не може да не направи впечатление и в двата броя: почти всички текстове в тях "страдат" от истински "прагоцентризъм". Пражките реалии - улици, квартали, мостове, кръчми и площади - са не само някакво задкулисно пространство, те са светът отвъд огледалото, те са "чакрите в тялото на града" (Даниела Ходрова). Очевидно пражкият genius loci никога не е преставал да бъде един от общите източници на вдъхновение.

Марина Караконова


Марина Караконова е бохемист по образование. Редактор в сп. "1".
Сп. Панорама
(кн. 3/1999),
наслов на броя Съвременна чешка литература, съставител и редактор Маргарита Кюркчиева. Автори Йозеф Кроутвор, Ева Кантуркова, Ян Трефулка, Карел Шитканц, Даниела Ходрова, Карел Милота, Владимир Мацура, Ярослав Путик, Йозеф Шкворецки, Яромир Хоржец, Карел Пецка, Яна Щроблова, Еда Кризеова, Карла Ербова, Даниела Фишерова, Индржишка Сметанова, Иван Клима, Иржи Жачек, Олджрих Шулерж, Лубор Касал, Александра Беркова, Иржи Кратохвил, Иржи Хавел.