Владигеров и Дворжак
с Ангелов и Начев


Радиооркестърът откри своя сезон с програмата, която два дни по-късно изпълни на официалното откриване на фестивала Европалия в Брюксел. Програма от творби, сътворени под "диктата на романтизма", със сходна по отношение на традиционния материал чувствителност. И после действително творби за оркестър! При това, след дългогодишно срамежливо премълчаване от нашите родни симфонични диригенти на факта, че с творчеството на български композитор може да се "напълни" поне част от концерт; този път първата част от концерта на радиосимфониците с музика на Владигеров ("Вардар" и Трети клавирен концерт) действително предизвика гръмогласния слисък от "чудото" у съвременния български меломан. Същото се е случило и с публиката в Брюксел, която е изпаднала в още по-голяма еуфория. Еуфория, сякаш предизвестена още на софийския концерт, на който главният диригент Милен Начев, пианистът Людмил Ангелов и оркестърът музицираха консолидирано с абсолютното съзнание за силата, мощта и обаянието на внушението на предпочетените от тях композиции.
В този смисъл вродената патетика на Рапсодия "Вардар", придобила с годините славата на експортен продукт, бе максимално туширана от диригента, който подходи повече конструктивно, отколкото емоционално-ентусиазирано. Този подход акцентира много ефектно стойността на оркестровото писмо на Владигеров, достатъчно красноречиво само по себе си. Тази линия на изпълнителска естетика продължи и в Третия клавирен концерт, в който невероятно се изяви пианистът Людмил Ангелов. Струва ми се, че и самият композитор би бил щастлив да чуе откритията на Ангелов, да се наслади на начина, по който пианистът извади концерта от лоното на романтико-фолклорната традиция, за да го направи да заблести с качествата на един съвременен модерен звук - с брилянтните прозрения в съотношението между бравурните епизоди, с онова толкова рядко вслушване в оркестровите тембри (как естествено и проникновено "тръгна" втората част с дълбоката "реч" на солиращото виолончело - Христо Танев, и събрания в непреднамерена интимност отговор на пианото) и "смесването" им с клавирните, които при него бликаха в разкошно изобилие. Действително великолепна изява на музикант с въображение, възможности и култура, която продължи в изумителното бисово изпълнение на "Есенна елегия" из опус 15 - 80-годишна пиеса, в която Ангелов извая сякаш графиката на майсторството на един голям композитор на ХХ век, с рядка темброва ерудиция, с полифонично въображение и един, бих го нарекла, мистериозен тонов усет. Усети ги и софийската публика, която взриви залата.
Не по-малко респектиращо прозвуча и симфонията "Из новия свят" на Дворжак - една парекселанс композиция за оркестър, в която всяка от групите има своята територия за изява, а диригентът Милен Начев изгради формата перфектно, с майсторство, в което слушателят с удоволствие отчиташе невидимите линеарни връзки между всяка от групите, целостта в реализирането на фактурата и, което много рядко може да се чуе от български оркестър, еднa респектираща сдържаност в удобните за екстатични изхвърляния места, както и клокочеща интензивност в тихите епизоди на пасторална поетика без сантименти и без евтини динамически трикове. Бе постигната онази персонифицираща диригента естественост на израза в прочита на музикалния текст, на която така рядко се радваме в българския симфоничен свят напоследък. Бих искала да се надявам, че това ниво ще се запази и в следващите сезонни концерти на оркестъра.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо