Репарации

Радиостанциите изобщо се почват с известна доза панаирджийско веселие - вресливо, евтино и, в крайна сметка, насилено - само и само да си докарат някаква начална аудитория, с аудиторията - реклама, с рекламата - още слушатели и така нататък в същия дух. Колкото и да са стабилни и сравнително независими в това отношение, бюджетните радиа (национални, корпоративни, религиозни) неусетно се изтъркулват по същия път, който очевидно смятат за най-свободно разбираем за публиката: викторини с награди, музикални класации с награди, караоке с награди, въпроси към госта в студиото с награди и прочие. Като магарето и моркова - ти ме слушай, аз ще ти подаря комплект кухненски цедки или ще те пратя на море (четири дни на "Златни пясъци", за двама, полупансион). Още помня с топло чувство дънките, които си отвоювах от Игор Марковски в радио "Витоша". Вярно, бяха гръцки и неносимо големи, обаче честно спечелени. Нескафето от "Тангра" беше по-лесно, трябваше просто да си продиктувам името. От онази високоурожайна 1994-та насам трябваше да се променят сума неща, като примерно най-после да дойде интересната част, в която материално укрепналите радиа го избиват на оригиналност и култура. През 2002-ра обаче единствената промяна е, че на мен ми омръзна да си прибирам дънките и нескафето. И, май, от FM+ спряха да се обаждат на произволно избран телефон, за да подарят значителна сума, ако слушате радиото в момента на позвъняването. Или, май, не беше FM+.
Сега, ако телефонирате в срок в радио "Сити", имате шанс да вечеряте с неизвестна, но напращяла англоговоряща певица. Ако дадете в "Тангра" рождената си дата и се обадите от незнамсиколко до незнамсиколко, можете да спечелите торта. На всички честоти има игри на първосигнален принцип с варианти a, b, c, от които два са невъзможни, но почти винаги някой отговаря с тях. Раздават се касетки и тениски за отгатване на изпълнители, за подреждане на песни. Една от станциите дори се е специализирала и в събота от 18 до 19 часа предлага "Дамско шоу с награди" (чорапогащи и козметика). Най-просветителски настроените поощряват с билети за касови филми, най-ерудираните поставят пред усукани задачи, за да се препотите преди призовата бутилка "Фанта лимон". Така или иначе, всичко си остава панаир, морковите - зеленчук, магаретата - магарета.
"Дойче веле" не е точно частно, не е и точно българско радио. Трите дневни емисии на българския екип от Кьолн (8.00-8.30, 12.30-13.30 и 16-16.30 часа) правят общо 2 почти монолитни часа говорене. Но в своите микроскопични мащаби са нещо много хубаво, което убеждава, че опасност от нерадиофоничност няма, ако се работи с усет, критерий за важното и поне малко искрено желание за обратна връзка. Благодарение на своето немско усърдие, присадено на българска жизненост или просто на коректното изпълнение на реалистично поставената програма максимум, българската редакция на "Дойче веле" се изявява паралелно като радио, печатно издание и културен институт (новини, преглед на печата, обзор на няколко германски седмичника, коментари, анализи, хроники, театър, литература, курсове по немски, "България в чуждите медии", "Берлински дневници" - всичко на живо и черно на бяло в Интернет).
Само че думата ми тук не е за интелектуалския труд без претенции на Александър Андреев, Виктор Пасков, Пламен Данаилов, Маринела Липчева, нито за издадените за последните две години от DW книги (защо се сещам само за "Споделеното и премълчаното" и "Отвъд утопиите" на Еми Барух?), нито за умлаутните и всякакви други акцентни залитания на стари емигранти (много ми хареса "тюрски език", звучи шик!), нито за симпатичния навик включването на немския спикер неизменно да отрязва сбогуването на българския водещ минута преди 13.30 часа.
Думата ми е за "Въпрос на месеца", който отсрамва столичния ефир. Стара и уважителна класика на "Дойче веле": всеки месец редакцията задава въпрос, съвестно изчаква и изчита писмата, пристигнали в отговор, публикува в мрежата откъси от най-любопитните и смислените и присъжда седем награди. Има въпроси безнадеждни (Как оценявате едногодишното управление на кабинета Саксгобургготстки в България и какво очаквате от него в бъдеще?), въпроси фриволни (Къде и с кого бихте искали да прекарате почивката си през това лято?), въпроси ангажирани (Кой ще спечели изборите в Германия?), но дори и те не са най-съществени в случая. Адмирациите ми към "Дойче веле" са за това, че ежемесечно и в най-тържествена логическа последователност, кара слушателите си да мислят и дава като първа награда радиоприемник. Награда, а не репарация.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато