Платонов - отблизо

В "Чайка" Лилия Абаджиева се сбогува с любимите си кринолини. "Платонов" е вече мястото на нейната среща с драматургичния свят на Чехов. "Платонов" бележи промяна в отношението й към драматургичния текст.
Бихме могли метафорично да кажем, че досега тя показваше класиците от разстояние. От разстоянието, което между тях и нас е запълнено от интерпретативни изказвания. Всяко представление емоционално "разчистваше" тези изказвания. В тях най-важното беше отношението на авторката-режисьорка към тази съпътстваща ги и същевременно конструираща ги текстовост/театралност. В агресивния, експресивен жест тя разчиташе на зрител, който няма да остане опиянен само от "революционността" на агресията, но и от емоционалността и искреността на авторския й жест. А жестът на тази акция може да се изрази и така: "Стига сте опитвали да прочетете нещо никога непрочетено в тези автори! Непрочетеното в тях са моите/вашите чувства!" В този смисъл, тя не "препрочиташе" класиците, а ги "придърпваше" от разстояние като среда, в която могат да се изразяват силни чувства. Това разстояние бе изразено и пространствено - дори когато не бяха на голяма сцена, спектаклите оставаха отдалечени от публиката.
"Платонов", в известен смисъл, е обратното. "Платонов" е отблизо.
Първо, избрана е може би най-непопулярната пиеса на Чехов: първият му драматургичен опит "Безотцовщина" (1878-1881), наречена от изследователите на творчеството му "юношеска". В този смисъл и най-малко натоварената със съпътстваща сценично-интерпретативна история, митологизирани представления и смисли, които да запълват разстоянието между него и нас. И които да се нуждаят от коментар. "Платонов" - с всички по-сетне развити в известните пиеси на Чехов мотиви - е възможност да почувстваме отблизо удоволствието от четенето на големите драматурзи. Второ, пространствено режисьорката също е приближила публиката до хората на сцената. Между зрителите на самата сцена и тях има само една мрежовидна "завеса" - мрежата на спомена/съня. Действието е фрагментирано. Всеки фрагмент-сцена се отмества със завъртане на кръга към следващата. Така има още едно приближаване, окрупняване на зрителския план - към всяка отделна сцена, която снема в себе си цялото.
С други думи, действието представлява мултиплициране на един и същ сюжет (една и съща сцена) в различни варианти (с различните персонажи) с намерение за емоционално напластяване (може би твърде удължено композиционно).
Сюжетът: животът като провал без хоризонта на бъдещето - въпреки ранната възраст.
В "Платонов" никой не мечтае - дори за живота след двеста години. За Платонов (и останалите, с изключение на бодрия "банкер") живеенето е настояще без край. А любовните истории - приют за отчаяни. Няколко прекрасни сцени особено силно изразяват това отчаяние: стартовото засилване на двете жени към Платонов, укоряващото говорене на Доктора (Цветан Алексиев) към Софя Егоровна или Платонов с Анна Петровна (Койна Русева). Познатият "танцов" изказ от предишните представления Лилия Абаджиева тук е инплантирала в тъканта на собствено драматургичните взаимоотношения.
Приближаването към "Платонов" е приближаване и към по-сложен изказ на собственото преживяване на актуалното. Платонов (в точното, събрано и силово-емоционално изпълнение на Деян Донков) е център, но и метонимичен сюжет на спектакъла. Същият сюжет строят и отношенията на доктора, а и на жените Анна Петровна или Софя Егоровна. Чувството за личен провал е самоубийствено затрупвано и отмествано с любов. Всички са влюбени в Платонов. За тях любовта с него е спасение - той е интересният, различният, вълнуващият. За него любовната верига е низ от нови провали.
"Платонов" е и успешно приближаване към актьора. Тук няма събирателен мъжки и женски тип, а опит за изграждане на индивидуализиран сценичен образ. Деян Донков, Цветан Алексиев и Койна Русева са може би най-ярките сред актьорски постижения.
Какви хора виждаме в спектакъла на Лилия Абаджиева? Компанията на Платонов е съставена от хора, които могат да се нарекат, както традиционно наричат Чеховите персонажи, "интелигенти". Те са красиви. Облечени небрежно. (Впрочем тази "небрежност" се нуждае от естетизация. Костюмографията, за съжаление, не е най-добрата страна на спектакъла. А костюмът при такова близко разстояние на гледане е от особено значение.) Но всъщност те са представители на едно все по-силно очертаващо се малцинство на, нека ги наречем, чувствителните, мислещите и вглеждащите се в околните и в себе си. "Платонов" е среща с тях отблизо. Струва си.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Платонов от Чехов, копродукция на ДТ-Хасково, и НДТ "Сълза и смях". Режисьор Лилия Абаджиева, сценография Васил Абаджиев. Участват Деян Донков, Цветан Алексиев, Калоян Ленков, Захари Бахаров, Койна Русева, Николета Малчева, Донка Аврамова. Премиера в София - 1 октомври 2002.