Когато гръм удари...
как медиата/властта глъхне

Заставката на "Когато гръм удари" има показателна ранжировка: ред по ред следват думичките "медии", "власт", "вестници", "държава". Самото предаване се самоопределя като разглеждащо отношенията между властта и медиите, за властта в медиите и за медиите във властта. Великолепна находка: въпреки че "четвъртата власт" стана общоупотребимо понятие, съвсем не в употреба влизат същностните въпроси за това доколко медиите са в унисон с обществените цели и потребности, доколко те са съотговорни на социалните въжделения. Формировачите на общественото мнение сякаш не си падат много-много да им надзъртат в паничката, предпочитат да се заглеждат в копанята на властта, макар че има моменти, когато и те доста шумно и обилно лочат от нея. Тъкмо с това всъщност идва да се справи Ива Николова с "Когато гръм удари": медиите в България наблягат на изказа "ние - те", докато предаването настоява, че те въобще не са никакво "ние", колкото и да се провъзгласяват за такова, а са си най-чисто и неподправено "те", тоест фактор на/в българското общество, който влияе осезателно върху посоката на неговото развитие, задава тенденции и направления съвсем не без значение и въздействие.
Специализирано предаване - да, но страшно важно. И Ива Николова осъзнава тази важност, затова екранното й поведение е толкова естествено, непосредствено, леко. Понякога, докато гледам "Когато гръм удари", имам чувството, че гостите не са поканени в студиото, а сякаш в кухничката на водещата, където "на кафе", "чай" или каквото там пият в този час на деня, разговарят за проблемите на/в медиите и медийното пространство. Поради това и репликите на Ива Николова към глупостите и простотиите, които се случват в тоя топос, на моменти са тъй остри и нетърпими - мнения, които в ареала на българското е прието да се изказват не толкова в публичен, колкото в частен кръг; затова и коментарите и обзорите на сътворените през седмицата куриози във вестници, списания, радиа и телевизии са така директни, без никаква куртоазия и криворазбрано чувство за такт и приличие - "право, куме, та в очи". Прочее, мишените на тези стрелички напълно си го заслужават: в последния брой например съвсем справедливо бяха здраво насолени генералът Богомил Бонев и вестникът "Монитор" - първият заради безочието и наглостта в публичните си изяви, вторият заради безочието и наглостта на плагиатските си прояви. По този начин предаването на телевизия "Европа" показва и доказва, че моралът, отговорността и честта не са съвсем забравени понятия сред медийните субекти, че има там журналисти и издания, които продължават да помнят, че не толкова тиражът и гледаемостта, колкото честността и достойнството са най-важните качества за упражняването на този така изстискващ силите и интелекта занаят. И че не близките връзки с хората на властта, а близките връзки с читателя/слушателя/зрителя, верността към тях и защитаването на истината са нещата, които го правят тъй нужен. Има обаче една тема, която, мисля си, засега "Когато гръм удари" някак пропуска - темата за регионалните медии. Те почти липсват в предаването: на стола срещу Ива Николова се изреждат политици, журналисти, медийни (и всякакви други) експерти, но не и люде, които се опитват да правят журналистика извън София с жълтите й павета. А темата заслужава внимание: важно е примерно как се справят и справят ли се въобще регионалните вестници след все по-агресивната политика на ВАЦ-овите издания; как местните ефирни и кабелни телевизии се борят с програмното могъщество на БНТ, bTV и "Нова телевизия"; как регионалните радиа успяват да оцеляват въпреки жестоката конкуренция и тесния рекламен пазар? Вярно, събитията, които се случват в центъра на столицата, засягат всички медии по цялата страна, но така се изпуска спецификата на вестник "Марица" например или на телевизията "Евроком България". А "Европа" е пловдивска тв, следователно предполага се, че има нюх и хъс за разглеждане на регионални проблеми. Защото "когато гръм удари", ехото заглъхва не единствено в центъра, но и по-места. Дори може би там по-силно, по-дълго и много по-болезнено...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин