Целта на проекта [за Закон за предотвратяване на дискриминацията] е да се предостави всеобхватна защита от дискриминация и равни възможности за участие в обществения живот на Република България, като се доразвива гаранцията за недискриминация, съдържаща се в чл. 6 от Конституцията, и се създават конкретни механизми за защита от дискриминация по отношение на различните признаци.
Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията, е изчерпателен и включва пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход [Чл.4 (1)]. Признаците не се припокриват изцяло с текста на чл. 6 от Конституцията, защото водеща е идеята да се отчетат най-важните и често срещани дискриминационни практики, като преди всичко се уреди защитата на признаците, които изрично са предвидени в директивите на Европейския съюз.
В законопроекта се дефинират пряката и непряката дискриминация, преследването (виктимизацията), подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и расовата сегрегация. Дадените още в самото начало на законопроекта определения отразяват изискванията по директивите на Европейския съюз. Предвидени са редица изключения, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация. Не се считат за дискриминация и специалните мерки в полза на лица или групи на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, необходими за изравняване на възможностите им, с цел насърчаване на пълно и ефективно равенство, докато тези мерки са необходими. Не се считат за дискриминация и мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, както и на участие на лицата, принадлежащи към етнически малцинства.
Това са част от мотивите на вносителя на Проектозакона за предотвратяването на дискриминацията. Проектът предизвика обществен интерес и съвсем естествено беше разговорът с известната адвокатка и правозащитничка да се завърти около него.