Правата, каквито би трябвало
да бъдат
Самопредставяне. От 1993 година заедно с група колеги адвокати се опитваме да променим закона и мисленето на българския съд и прокуратура, като защитим правата на българина - такива, каквито те би трябвало да бъдат, ако държавата ни е действително демократична. Европейските стандарти в това отношение не са просто догма - те са показател за характера на обществения договор и качеството на отношенията между гражданина и властта. Български адвокати за правата на човека водят десетки дела в защита на правата на българина - както пред българските съдилища, така и пред съда в Страсбург. Такива формации на юристи са особено редки. Нашата цел е да алармираме обществото и властта за опасностите от злоупотреба с власт и от недопустими посегателства върху правата ни, включително и на справедлив и независим съд, без който няма защита на елементарните ни права и интереси - от правото на собственост до правото да не бъдем арестувани "профилактично". Като учредител на Фондацията и председател на управителния й съвет, аз съм щастлива и горда от това, че в България има адвокати, които не са ориентирани единствено към личната си професионална изява и доход от защитата на корпоративни и финансови интереси, а имат високо обществено мислене и се стремят да защитят обществения интерес. Впрочем, по света подобни на нашите дела се наричат "дела в публичен интерес", а дейността ни - "стратегическа съдебна защита".

Здр. К.


- Какво толкова революционно се е променило у нас, че налага създаването на Закон за предотвратяването на дискриминацията?
- У нас се смята, че в България няма дискриминация и че такъв закон не е необходим. Вярно е, че общественото положение на жените у нас е утвърдено отдавна. Българската жена е заемала и заема своето място в обществото - дали поради своята борбеност и годността си да се справя с много задачи, или поради виждането на обществото, че тя е равностоен негов член. В сравнение с други държави, в България има забележително висок процент жени на високи служебни и обществени позиции - в парламента, в изпълнителната власт, в съдебната власт. Това обаче не значи, че няма условия и не се осъществява дискриминация.
Дискриминацията има различни скрити и открити прояви. В момента у нас има разпоредби в Кодекса на труда, които забраняват дискриминацията, но не предоставят процедурни гаранции срещу практическата дискриминация.
Наказателният кодекс защитава правата, свързани с етнос, религия и други убеждения, но също не дава защита срещу различно отношение към две личности с еднакви качества. Аз смятам, че сега, когато формираме нови стопански и обществени отношения, рискът от различно отношение е по-висок и е важно създаването на такъв закон.
Например, всеки ден четем във вестниците обяви, в които някой работодател търси секретарка до 30 години. С какво е оправдано пренебрежението към квалификацията и годността на една кандидатка или кандидат за същия пост, който е над 30 години и има същите или по-добри квалификационни данни? Защо този пост да се предлага само за жени?
Квалификацията се установява с диплом за завършено образование, с удостоверение за натрупан професионален опит, а не с привлекателен външен вид.
Новият закон задължава обвинения в дискриминация да оправдае проявеното различно отношение с приемливи причини, които не могат да са свързани с цвят, раса, убеждения, обществено положение и пр. Онзи, който твърди, че е засегнат от дискриминация, ще трябва да установи само, че при равни данни или условия е бил третиран по-лошо.

- Поставеното условие може би има отношение към имиджа на фирмата.
- Ако някой иска да назначи лице, което да бъде представително за фирмата, той трябва да посочи длъжностна характеристика именно в тази посока. Ако се търсят актьори, естествено ролята на Снежанка не може да бъде изпълнява от лице, годно по-скоро за ролята на Баба Яга.
- Дали такъв закон няма да постави рамки върху една действителност, която е много по-многостранна, много по-богата на значения и на отношения, отколкото предвижда той?
- Животът винаги предлага по-богата гама от обстоятелства, отколкото законът е в състояние да регламентира. Тъкмо поради това контролът върху обстоятелства, които будят съмнения за нарушени основни права, се предоставя на съда. Съдът преценява дали например в даден случай назначението е извършено не с оглед на професионални качества, а заради други обстоятелства, несвързани с чисто служебни функции. Ако един частен работодател има и съображения, извън фиксираните в закона, не можем да му позволим да осъществява тези свои желания. Защо? Защото е от обществен интерес да се регламентира трудовият пазар така, че наемането на работа да зависи от качествата, да има за цел осъществяване на трудови отношения на трудово заетите лица, а не, например, прикрита и служебно платена проституция. Навсякъде в Европа обществото има интерес от регламент и защита на трудовите права на всеки индивид. При това проектозаконът не регламентира само трудовите отношения; той изключва различното третиране на хора с различен цвят на кожата, различни убеждения, различно обществено положение, различна възраст. Всеки от нас трябва да има право на равен старт, равни права, независимо от споменатите обстоятелства. Какво значи например дискриминация на политическа основа? Да не те назначат или да те уволнят, защото имаш леви или десни убеждения, в зависимост от това, кой е собственикът на фирмата!? Каква връзка имат твоите политически възгледи с професионалния ти ангажимент към фирмата! Всеки от нас трябва да има правото на свобода на лични убеждения. Политически, религиозни и др. За съжаление, в България сме свидетели не само на скрита дискриминация, за която говоря, но и на пряка и открита дискриминация. Потресена съм, че в нашата по принцип толерантна държава (особено на днешния балкански фон) в последно време можете да видите надписи като "Забранено за цигани".
- Надписи? Къде?
- В обществени заведения... Никой не проверява дали за едни и същи престъпления наказанията варират с оглед цвета на подсъдимия и защо процентът на задържани лица с по-тъмен цвят на кожата е по-висок от този на лица с друг цвят на кожата - при едни и същи обвинения. Има такива данни, но за съжаление те не се събират системно. Няма данни и кои коли се спират повече - дали на чужденците или на българите, дали по-бедничките или джипове и BMW-та? Дискриминация има и поради обществено положение! Не бива да си правим илюзии - по цял свят има дискриминация. Просто някои държави и общества признават това явление и взимат мерки срещу него (или поне ги прогласяват), а други - не. Аз мога само да се радвам, че България декларира, че ще вземе мерки. Оттук нататък е въпрос дали, веднъж приет, законът ще се прилага ефективно и какъв ще бъде неговият ефект.
- Оттук нататък, ще си кажат хората, за адвокатите настъпва златна ера...
- Адвокатите по цял свят печелят пари като във всяка професия. По цял свят не ги гледат с добро око. Но всеки, който има нарушени права, иска да ги защити и търси адвокат. Може би сме необходимото зло...
- Шегувах се. Но пък неведнъж е писано (и изглежда е факт), че в САЩ по-голямата част от делата от този характер са подбудени от адвокати и че се стига до крайности във фабрикуването на казуси...
- Това е вярно. Слава богу, у нас колегите още не са тръгнали да си търсят клиенти по погребалните агенции и в болниците. Слава богу, у нас има адвокати, които защитават правата на гражданите и без заплащане, или поне не за сметка на бедните си клиенти. Впрочем, според Европейската конвенция държавата е длъжна да осигури на бедните си граждани достъп до безплатна адвокатска защита - за своя сметка.
- С увеличаването на нормативни актове от всякакъв характер не задръстваме ли в България съдебната система?
- Българската съдебна система бе претоварена от куп нови закони, които предвиждат съдебен контрол: възстановяването на селскостопанската земя, реституцията на имотите... Вярно е, че това допринесе за невъзможността на съда да се справи с огромния брой висящи дела. Въпросът обаче е принципен. Ние трябва да предоставим достъп на гражданина до съдебен контрол върху евентуално посегателство или произвол върху конкретни права. За тази цел, обаче, трябва да предоставим и достатъчно средства и условия на съдебната система да работи ефективно в защита на тези права. У нас законодателят затрупва съдилищата със задължения да разглеждат оплаквания, вменява им абсурдното задължение да се борят с престъпността, изисква от тях какво ли не, а не им предоставя финансовите и други ресурсни условия, които да направят системата годна да поеме ефективно тези си задължения. Следва най-лесният и най-често срещан извод: "Съдебната система е виновна за всичко". Докато заявеният бюджет на съдебната система беше сведен само до една трета от поисканите средства, бюджетът на други ведомства се удвои и утрои. Или искаме ефективна съдебна система, като й предоставяме условията за това, или не я обвиняваме в неефективност. Иначе държавата се оттегля от задълженията си и си търси оправдания. Въобще правовата държава се характеризира с това, че обилието от закони трябва да включва процедурни и институционални гаранции. В противен случай законът е само декларация.
- Напоследък постоянно се говори за реформата на съдебната система, какво мислите за нея?
- Реформата в съдебната система е най-трудната част на прехода във всички страни, които загърбиха социализма. Провеждането й е трудно преди всичко поради това, че не можем да очакваме искрена политическа воля за превръщането на съдебната система от единен юмрук на Партията или Държавата в независимия арбитър между властта и хората. Няма власт, която да иска да създаде контрол върху себе си. Отделно от традиционната си роля да решава споровете между гражданите, в едно демократично общество съдебната власт има функцията на независим арбитър, който гарантира гражданина срещу произвол и злоупотреба с власт. Не можем да очакваме от изпълнителната и законодателната власт доброволно да предадат този контрол на съдебната и да я направят реално независима и ефективно годна. Правната реформа не е в ръцете на магистратурата: не тя си създава законите, не тя си одобрява бюджета. Късното приемане на Закона за съдебната власт, съдържанието му и характера на промените в него показват с болезнена яснота опитите на серия правителства и Народни събрания да запазят и разширят контрола си върху съдебната власт и да си осигурят възможност да я използуват. Друг е въпросът, че юристите не се образоват да мислят за ролята си на независими арбитри, а продължават да бъдат обучавани да се мислят за защитници на държавните интереси. Много се радвам, че през последните 12 години (дали в защита на гилдийните си интереси или поради действителна поява на ново мислене) българските съдилища започнаха постепенно да съзнават и осъществяват своите независими функции - въпреки липсата на реално предоставена възможност. Дори и ако този процес протича като бунт срещу изпълнителната власт, а не непременно като осъзнаване на ролята на магистрата, важното е, че този процес протича.
- Днес за някои въпросът е: "дали е възможно да е съвършено отделена и съвършено неконтролирана съдебната власт".
- Какво значи "съвършено неконтролирана"? Една реално независима съдебна власт трябва да има възможност да се управлява автономно и да се контролира автономно. Но в какъв обхват, по какъв начин, чрез какъв механизъм ще се осъществява този контрол, е въпрос на регламент. Висшият съдебен съвет е създаден, за да се осигури автономното управление на съдебната система, включително подбора и контрола върху кадрите й. Но той няма нито апарата (имам предвид хората, които да наблюдават функциите на отделните магистрати, начина, по които тези функции се осъществяват), нито яснота кои актове на магистрата подлежат на санкция и каква да бъде тази санкция. Нещо повече, това, което беше замислено като общ контрол на съдебната система върху всички представители на съдебната власт, сега се превърна във вътрешноведомствен контрол в рамките на отделните структури на съдебната власт. Все повече се затваря възможността Висшият съдебен съвет да осъществява функциите си спрямо цялата система. Защо един съдия да не може да повдигне въпроса за отговорността на един следовател или на един прокурор, и обратно? Безспорно, през последните 12 години съдебната система и нейните правомощия и функции се изкористиха - както много други звена в обществото. Не мога да кажа, че се корумпираха; изкористиха се като начин на упражняване. В смисъл, че структурите в България упражняват своите правомощия не с оглед на обществена им роля, а с оглед на взаимните обвинения и игрите помежду им. Не за да обслужват обществения интерес или интереса на гражданина, а за да защитят своя си интерес като структура.
- Сегашната независимост на съдебната система не е ли един идеал, който създателите на Конституцията са искали да наложат, но българинът с начина си на живот, обичаи, обществени отношения отхвърля?
- Не трябва да слагаме каруцата пред коня. Ако в момента реалното състояние на закона и практиката не дават възможност за постигането на този идеал - както се изразихте - значи ли това, че трябва да го задраскаме? Или все пак ще поискаме този идеал да се осъществи? Това е дилемата в момента. През последните 12 години - поради липса на средства, визия и политическа воля - идеалите на бъдещото демократично общество се обругаха и постепенно се превърнаха в нежелани цели. Вместо независим съд и справедлив процес, сега обществото като че ли иска Индже войвода. Вместо реформа за независима съдебна власт, тече процес на вътрешноструктурни и междувластови конфликти. За българското общество сега главният въпрос е дали правосъдието ще мине към МВР...
- ...което би било желателно...
- ...само не дай боже някой от нас да попадне в такова "правосъдие". Обикновеният гражданин си мисли: "Бързо и безцеремонно осъждане - така им се пада на лошите, до моята глава няма да дойде". Истината е, че когато дойде някому до главата, тогава чак се сеща за независимото правосъдие. Малко ли ни бяха "брилянтните акции", жертвите от некадърна и пиянска стрелба, "профилактично арестуваните"; и какво значи безумният термин "криминално проявен, но неосъждан"? Знаем ли, че в арестите, вместо право на телефон и адвокат, все още може да ни понабият? Знаем ли, че борбата с престъпността може да протича и избирателно? Знаем ли, че и нашите домове и телефони, а не само на главния прокурор, може да се подслушват. И защо откраднатото "Ауди" на генерал Радев се намира веднага, а вашият "Трабант" - не? Темида не може да се превръща в слугинче, което държи нож за рязането на баницата и кантарче за алъш-вериша, а не везните и меча на правосъдието.
Няма смисъл да си "свиваме" идеала, по-добре да го преследваме с всички средства - със създаването на закони и бюджет за тях. И след като преценим дали парите на данъкоплатеца се ползуват за постигането на идеала. Или всъщност за да го "посвият".


Разговора води Христо Буцев



Разговор със
Здравка Калайджиева