Списание Разум

Въпреки стряскащите резултати, които социологическите прогнози сочат (визирам проекта на фондация "Отворено общество" и на Центъра за либерални стратегии под наслов "Състояние на обществото") и според които само 12% от българските граждани са захванали частен бизнес в годините на прехода, а 8О% са носталгично обърнати към тодорживковското безвремие, когато всички бяхме бедни, но равни, преломът в мисленето няма как да не се е случил и в България. Може да са около 2О%, но все пак и у нас се е оформила групата на "десните хора", както ги нарича Евгений Дайнов, на тези, които разчитат предимно на себе си, които са реформаторски настроени и които са гаранция, че и България ще има своето бъдеще, колкото и трудно постижимо да е то.
Та за тези "десни хора" ми е думата и за общото духовно пространство, което те могат да споделят. В последните години най-целенасочено то се формира от издания като "Капитал" и "Дневник", които отстояват ценностите на пазарната икономика, на свободната инциатива и индивидуалната отговорност, на личния успех и диференциацията. Част от опорите на това пространство са и излезлите вече два броя на издаваното от фондация "Българска наука и култура" списание "Християнство и култура", стремящо се да обясни що е това християндемокрация, да покаже мястото й в Европа, да види ролята на църквата в посткомунистическа Европа и в частност - в България. Убедено, че без култивирането на вяра всяко говорене за християндемокрацията у нас би било несъстоятелно.
От миналата седмица в тази особена духовна територия се включи и новото списание "Разум", чийто основен спонсор е фондация "Отворено общество" - фондацията, която все по-усилено в последната година и половина се опитва да крепи залиняващото гражданско общество и да подема инициативи, които да спомогнат конституирането на различни граждански сдружения. В някакъв смисъл списание "Разум" също е пример за тип гражданско сдружение, защото то не е замислено просто като място, в което определени хора ще публикуват своите текстове. То е замислено и като общност, която ще се гради в дискусии между авторите и читателите, в които дискусии ще се формира общият език на "разумните". Неслучайно в краткото обръщение "Към читателите" е отбелязано, че списанието "иска да служи на каузата на разумното говорене".
По своята направа "Разум" е типично европейско списание - и откъм подбора на авторите, и откъм спазването на закона за авторското право, и откъм отличните преводи и редакции. Като цяло то демонстрира прецизност и коректност и няма нищо общо със самодейния и пиратски характер на повечето български издания.
Безспорно събитие в първия брой е интервюто на политолога Светослав Малинов (той е и главен редактор на "Разум") с баронеса Маргарет Тачър, в което тя разяснява консервативната философия, разбиранията си за Студената война и победителите в нея, за комунизма, за случилото се след падането на Берлинската стена и пр. Не по-малко важни са и публикуваните откъси от книгата на Тачър "Държавническо изкуство" - не само заради възможността да се прочете оценката за случилото се в Европа и света през последните десетилетия на ХХ в., направена от един от големите политици на същия този век, но и заради класата, която писането на Тачър демонстрира. Защото книгата представя един мислещ и безкрайно ерудиран човек и задава друга визия за политиката и политическото; представя възможността политическият език да бъде ясен, точен, да не шикалкави и да отстоява позиции, дори и непопулярни, със съзнанието, че идеите винаги имат последствия...
Специално внимание в броя заслужава и текстът на бившия министър-председател на България Иван Костов, включен в рубриката "Българският преход". В статията си Иван Костов говори за липсата на рационалност в българското общество, която липса му пречи да се справи с истината за миналото и настоящето, а в някаква степен му пречи да види и смисъл в бъдещето си; текстът набляга и върху отсъствието на прагматизъм, на вътрешен стремеж за промяна и движение напред, характерни за българското общество като цяло.
Останалите автори в броя са Роналд Рейгън, Георги Фотев, Светослав Малинов, Кристофър Кокър, Владимир Рижков, Димитър Иванов, Михаела Георгиева.
Като се има предвид ниската политическа и гражданска култура в България, списание "Разум" освен територия на дясномислещите хора, ще може да изпълнява и ролята на просветителско четиво.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Разум.
Теоретично списание за политика и култура.
2ОО2 г.,
кн. 1