Златният делфин 2002
За куклениците в България Международният куклен фестивал "Златният делфин" във Варна е един дългоочакван празник. Самата покана в този най-престижен куклен форум е повод за гордост... Така щеше да стане и тази година, ако го нямаше Денят на награждаването, в който радостта от наградите беше помрачена от тяхното излишество. В конкурсната програма участваха 17 спектакъла, а наградите бяха 22(!). И слава Богу, че проф. Атанас Илков, носителят на приза за цялостно творчество, ни развесели, като изрази благодарността си с изпълнение на устна хармоника.
В последния ден на фестивала чух и неговото мото: "Нови форми и съвременни средства в куклено-театралното изкуство" и доста се учудих на селекцията на Борис Величков, защото по мое мнение само "Парченцето" на Младежкия театър от Нови Сад, Югославия (режисьор Емилия Мачкович - българка, която от години живее и работи там, в момента преподавател по куклен театър в Театралния институт в Нови Сад) бе изцяло адекватно на мотото. В представлението се съчетаваха клoунада, куклен театър и мултимедийни ефекти в разиграването на философска история за парченцето, което търси мястото си, и съвършенството в заобикалящия го свят от други парченца, за да стигне до житейската истина, че с труд и усилия може да успее само. И подобно на грозното пате достигна до своята мечта - да бъде не безформено никому ненужно парче, а идеалната форма - кръг. "Парченцето" получи наградата за сценична адаптация на художествено произведение и представете си в този раздел нямаше други наградени.
Като изненада на фестивала мога да спомена двете млади актриси Здравка Каменова и Петя Арнаудова, създали в София частния театър "Ще" и техния спектакъл "Нещо хубаво, нещо само за теб". Един чисто "витизчийски" спектакъл, създаден от етюди с отпадъци (найлонови пликчета, бутилки, хартии и пр.), който грабна публиката с находката си не толкова във визията, колкото в драматургично отношение. (Въпреки абсурдната за мен награда за сценография, която подели със Силва Величкова и Васил Рокоманов за "Честна мускетарска" и Леле Лудзати за "Защитникът на Франция", театър "Либелула" от Сеговия, Испания). Подозирам, че отзивите за представлението щяха да бъдат още по-добри, ако организаторите знаеха и се бяха съобразили с факта, че един спектакъл за възрастни не е най-подходящ за организирана детска публика. Театър "Ще" си тръгна с още две награди: от детското жури Здравка Каменова получи "за най-впечатляваща актриса", от "голямото жури" получиха награди и двете актриси (за женска роля).
Много ефектен и с много чувство за хумор беше спектакълът за възрастни "Найлон", показан от Куклен театър "Корузно зрно" от Словенска Бистрица, Словения (награда за режусура на К. Зрнович). Изграден на вариететен принцип и с участието на публиката, която трябва да гласува за оцелелите и оплодени въпреки появата на контрацептивите сперматозоиди, превърнали се в индивиди. Лично аз гласувам за такива представления.
Трудно е да се каже нещо ново за спектакълa "Светлосиният Петър" на режисьора Петър Пашов. Емблематичното за българския куклен театър представление е пренесено след повече от 20 години на сцената на ДКТ-Варна. И "пренесено" е точната дума, защото и куклите, и сценографията, и музиката не намирисват все още на нафталин, но връщат средното поколение в детската му възраст. А най-ценното в днешния "Светлосин Петър" е виртуозната игра и куклотехника на Вера Стойкова, за която тя заслужено получи една от наградите за женска роля. Представлението получи и една от наградите за режисура и поздравленията от автора на пиесата Урбан Гюла, който за първи път гледа този вариант.
На "Златният делфин" видяха впечатляващо разнообразие от търсения в разчупване на стереотипите, но за съжаление все по-рядко могат да бъдат гледани чисто куклени преставления, нещо повече - куклата като че ли все повече отстъпва и се загубва в излишеството от взаимоотношения и гегове, изпълнени "на живо" от актьорите. Пример за обратното беше спектакълът на Волгоградски областен куклен театър (Русия) "Момче на коледната елха при Христа" по Достоевски на режисьора Виктор Колядич. В това безмълвно и поетично представление куклата беше наистина "жива". И май покрай наложения стил на така популярните Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Съни Сънински... все интересни експериментатори с "набухнали" от гегове спектакли, отвикнахме да възприемаме лиричното, красивото и... кукловоденето.

Красимира Методиева