Маестрото Димитър Вълчев
На 1 октомври т. г. в зала "Методи Андонов" на Сатиричния театър бе премиерата на книгата "Маестрото. Димитър Вълчев за себе си и другите за него" ("Пергамент", С., 2002; идея и композиция Катя Воденичарова). Салонът беше препълнен с приятели и почитатели на композитора, който ни напусна през 1995 г.
Мислех, че познавам Маестрото от годините, когато работих в Сатирата, театър, на който той даде толкова много. Сега прочетох спомените му и поисках да прочета и другата му книга "Другата струна" (ИК "Сребърен лъв", С., 1995). Интересът ми беше предизвикан от новото потвърждение на иначе баналното наблюдение, че рядко познаваме хората, с които ни среща животът. А жалко...
Лаконично, самокритично, непретенциозно и искрено Димитър Вълчев и в двете си книги разказва за детските си години в Асеновград, Смолян и София, за музиката, съпроводила целия му живот, дала му толкова радости и не малко огорчения. "Не се изкарвам чудо Господне, но мисля, че съм устроен по неудобен за днешно време начин - чувствителен, доверчив, изискващ, непрощаващ. Може да имам хиляди кусури, но заставам като дете пред пианото, пред листа, пред сцената. Това ми е от Смолян. От трите години, когато в крехка възраст откривах неговия свят - толкова български, толкова поетичен..." ("Другата струна", с.43-44).
Втората и по-голямата част от новата книга е съставена от спомени за Димитър Вълчев. В тези късички текстове е събрана много любов и респект пред личността му, пред таланта му. Някои от спомените добавят нещо свое към образа на Маестрото, повечето - не. Като човек работещ във вестник непрекъснато си казвах: Ето това може да се съкрати! Но пък как и защо да съкращаваме думите на признателността и уважението към един творец? А Маестрото беше такъв! Така че благородно и достойно е делото на фондация "Маестро Димитър Вълчев", направила възможно излизането на тази книга, съхраняваща паметта за Маестрото.

Никола Вандов