Есента на Гарсия Маркес
"Животът на човека е не това, което му се случва, а нещата, които запомня и начинът, по който го прави, за да ги разкаже." Така звучи началото на дълго очакваните мемоари на колумбийския Нобелов лауреат за литература Габриел Хосе Гарсия Маркес, озаглавени "Живях, за да разкажа". На 9 октомври "Мондадори" пусна на испански първия от обявените три тома, който обхваща събитията от семейната история на Маркес едва до първия му пробив с "Разказ за едно крушение" през 1955-та и заминаването му в Европа като кореспондент-изгнаник под натиска на диктатурата на Рохас Пиниля. Премиерата се състоя едновременно в Барселона, Богота, Буенос Айрес и град Мексико.
Първоначалният тираж от един милион екземпляра е оправдан от обширния южноамерикански пазар, от огромния интерес към личността на Габо, от отдавнашното му литературно мълчание (последните му публични изяви след 1996 година, когато излезе "Известие за отвличане", бяха по-скоро с журналистически и политически характер), както и от самозахранващата се митология на новото произведение, появило се на бял свят сред гороломни медийни акламации, "ексклузивни" публикации на откъси от текста месеци предварително и много цифри.
Цифрите: според официалните данни и официализираните слухове, 75-годишният писател е работил 13 години по своите спомени (само три от които посветени на дисциплинирано писане, а две - на редактиране), и с мъка е свел хилядата първоначални страници до 596 малко преди да ги даде за печат; заглавието е сложено месец преди издаването на книгата; хонорарът възлиза на около три милиона евро; тиражът на "Живях" в Испания е от 300 000 бройки до първо изчерпване, цената - 25,50 евро; агенцията Кармен Балселс, която борави с авторските права на Маркес от "Сто години самота" насам, сиреч от 1967 г., вече е договорила преводите на автобиографията на италиански и немски, а във Франкфурт очаква още десетина бързи оферти.

К