Нобеловият лауреат за литература
Имре Кертеш е роден в Будапеща в семейство на асимилирани унгарски евреи. Неизлечимото травматично преживяване в живота му, около което се върти цялото му литературно творчество, се случва през 1944 г., когато нацистите отмъкват от работа 14-годишното момче и го пращат в Аушвиц. Следват лагерите Цайц и Бухенвалд. От Бухенвалд е освободен през април 1945 г., когато идват американските войски. (Самият аз още си спомням с какъв ужас следях страшните новини, когато бях на 10 години и живеех близо до Ваймар.)
Имре Кертеш оцелява от Холокоста и дълго време се опитва да забрави преживяното. Работил е като журналист, от 50-те години живее като писател на свободна практика. Минал е през всички видове временна литературна работа - текстове за мюзикъли, оперети и развлекателни пиеси. Изкарвал си е хляба. През 70-те години превежда от немски на унгарски Ницше и Фройд, Хофманстал, Елиас Канети и Витгенщайн, Йозеф Рот и Артур Шницлер, Танкред Дорст. Произведението, над което работи постоянно от 1960 до 1973 г., "Романът на човек без съдба", много по-късно ще му донесе литературната слава. Първоначално книгата е отхвърлена от едно от двете държавни издателства в Унгария. После другото я приема и я издава. Така че през 1975 г. романът излиза, но публиката почти не му обръща внимание. По време на режима на Кадар не е звучало опортюнистично да говориш за преследването на евреите, още по-малко пък по начина, по който го прави Имре Кертеш. Следвайки собствените си преживявания, в романа той представя и обяснява човеконенавистния свят на националсоциализма през наивната призма на един подрастващ. Познатото ни от Толстой отчуждение чрез "неподходящ" субект, който очевидно вижда нещата неправилно, но всъщност води към прозрение уж знаещия читател. Приспособяването и приемането на принудата - което horrible dictu може да включва дори чувство на радост и задоволство - са превърнали героя на Кертеш Кьовеш Дьорд в човек без съдба: обект, изложен напълно на чуждата воля и на насилието. Тъкмо обратното на постулирания от екзистенциалистите човек, който действа по собствено убеждение, собствено решение и собствена инициатива. В Аушвиц Имре Кертеш познава ексцеса на деформиращите, материализиращи, заличаващи идентичността у хората сили, които макар и по друг начин, съществуват и при репресивната система на сталинизма, а дори, както доказват някои от последните му изказвания, в мека форма и в западните консуматорски общества. Заплахата за идентичността или обратното, търсенето на идентичност, са главната тема на романите и на мемоарната проза на Имре Кертеш. Във втория си роман "Фиаско" (1988 г.) в една сложна сюжетна композиция на роман в романа, той тематизира провала на публикацията на първия си роман. В третия, композиран като монолог роман "Кадиш за едно неродено дете" (1990 г.) се говори за провала на един брак, защото след Аушвиц героят не е в състояние да създава деца. Заедно трите романа образуват "Трилогия на нямането на съдба". По впечатляващ начин тя се допълва от мемоарната проза в томовете: "Дневник от галерата" (1992 г.) със записки от годините между 1961 и 1991 и "Аз - един друг" (1997 г.), разказите "Английският флаг" (1991 г.) и есетата "Холокостът като култура" (1993 г.)
Дълбокият песимизъм и самовглъбеният екзистенциализъм на Имре Кертеш твърде малко се просветляват след падането на Берлинската стена и Желязната завеса. Разбира се, че сега той има невъзможната преди свобода да пътува в западноевропейските държави и в Израел, че в късната си слава - най-вече в немскоезичните страни - постигна немалко удовлетворение, но той много добре съзнава, че спасението може да дойде само от изкуството. Изкуство, възможно въпреки и след Аушвиц, само докато застрашителният призрак на Аушвиц е жив в паметта. В стихотворението си "Отново намерените синове" (1801 г.) Хердер казва: "Изтърпи, каквото ти праща съдбата!/ Който издържи, го коронясват".
Като че ли когато го е писал, е имал предвид някой Имре Кертеш. Кертеш, който като писател пропъжда липсата на съдба в непреходни произведения и намира съдбата си в изкуството.

Проф. д-р Райнхард Лауер
Превела от немски Ирина Илиева

Бел. прев. Освен носител на тазгодишната Нобелова награда за литература, през 2000 година Имре Кертеш е получил и престижната Хердерова награда.