От едната любов към киното

В навечерието на юбилейното 25-то издание на "Златна роза" (18 - 24 октомври) по екраните се яви един от конкурсните филми на фестивала - "Асистентът". Създаван мъчително дълго, подобно на почти всички български игрални проекти от последното десетилетие, той се вмества в най-новата "вълничка" на киното ни - вулгарната. Преобладаващата част от филмите напоследък, като започнем от "Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, минем през "Огледалото на дявола" на Николай Волев или "Ярост" на Илиян Симеонов... и стигнем до "Асистентът", се занимават с издевателствата на днешността чрез (до)профанирането й. Из клоаката, наречена България, мечтатели се превръщат в несретни бабаити, приматски босове хвърлят пачки и храчки по достойнството, населението се люшка в чалга-транс и няма кой да изпомпи ямата...
Че е така, така е - всекидневното омерзение закономерно изплисква и на екрана. Бедата е, че в тези филми (с изключение донякъде на "Хълмът...") клокочи потискаща тавтология.
Симпатичното в "Асистентът" е идеалистичната (автобиографична) визия за киното като личностна потребност - от трогателното киноманство на Павел (Зуека) до многострадалния му мерак да заснеме свой филм. За разлика от влаковите търгаши в дебюта му "Трака-трак", тук Илия Костов се опитва да проследи перипетиите на интелигента в "преходната" ни страна и по-точно - столица. За да подсили драматизма на контекста и степента на разминаване между кино и реалност, в разни интервали между гонитби, молби, снимки, вани, изневери и провали, авторът изправя героя си не само пред класически филми, а и пред тяхното "разиграване". И с патетичната вторичност си вкарва автогол, естествено.
Павел, клетникът, опитва какво ли не, но всуе. Стенни часовници (и пясъчен като рефрен), стълби и папагали играят ролята на рими-метафори, ала са недостатъчни, за да превърнат нагнетеното отвращение на филма в поривисто хуманистично послание (каквото впрочем беше филмът "Мадам Бовари от Сливен" на Емил Цанев по сценарий на Илия Костов). Защото нито автор, нито актьори съумяват да надскочат инфантилизма на ситуацията "искам, ама няма, София - голяма"...

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Асистентът, "БГ - Костов Студио", Национален филмов център, с участието на Българската национална телевизия, "Movie Machine & TV" - Рим и "Интерфилм", 2002, 92 минути, сц., реж. и продуцент - Илия Костов, оператор - Ярослав Ячев, музика - Стефан Димитров, в ролите: Васил Василев - Зуека, Параскева Джукелова, Николай Сотиров, Диана Герова, Людмила Чешмеджиева, Иван Иванов, Никола Рударов и др. Разпространява "София филм"