От 27 септември в продължение на един месец в Националния изложбен център на ул. "Шипка" 6 е подредена изложбата "Избрано", посветена на 120 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора.
Ретроспекцията, организирана от СБХ, е побрала творби от колекциите на НХГ, СГХГ, галерията в Кюстендил, от много други галерии из страната, а също и от частни сбирки. Амбицията на организаторите е била да съберат произведения от всички периоди на художника - познати и по-малко известни. Резултатът - изложба, изградена предимно от популярни и многократно репродуцирани живописни платна. Освен тях - множество рисунки, проекти, фотографии и откъси от критически отзиви, съвременни на художника.

Създаденото от Владимир Димитров - Майстора отдавна е обявено за символ на българското, националното, традиционното. За художника са написани стотици статии, издадени са десетки албуми и няколко монографии, измежду които за най-цялостно и пълно се приема изследването на Димитър Аврамов "Майстора и неговото време" (изд. "Български художник", 1989, София).
Имайки предвид този факт, съзнателно подхождам към писането на тези редове с мисълта, че за Майстора трудно някой би могъл да каже нещо ново. Интересно е все пак кое днес е мотивиращото тези актуални единствено за времето си Майсторови образи да се възприемат като "национални". Какво поддържа интереса към художника, след като момите с носиите са безвъзвратно изчезнали, никой вече не възпява селския труд, а още по-малко изпитва радост от живителната сила на природата?...
Може би един от възможните отговори е, че следите на времето не успяват да заличат нуждата от издигане и поддържане на непреходни символи.