За екзистенциалната паника
на младежта
На 21 и 22 септември в София се състоя международна конференция "Ненасилието и културата на диалога на младите поколения - път към етнически мир в Югоизточна Европа". Конференцията се организира от "Болканпийс", международния институт за култура на мира на младите поколения в Югоизточна Европа, с финансовата подкрепа на Главната квартира на НАТО, както и на фондация "Отворено общество" и Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Националният състав на участниците надхвърляше рамките на Югоизточна Европа, като включваше страни като Молдова, Унгария, Русия и Словения, Великобритания, САЩ, а Главната квартира на НАТО беше изпратила свой представител в лицето на Хосе-Мария Лопез-Наваро. Темата за етническия мир обикновено се поставяше от участниците в по-широкия контекст на "толерантността към другия", а младежката проблематика - на фона на социалните напрежения на прехода. Формата на изложение варираше от компактни доклади през представяне на анкетни изследвания до свободен диалог. Тук нахвърляме една сборна картина от мнения и проблеми, характерни, според участниците, за представените страни.
Пръв в социалната тема навлезе унгарският представител Золтан Бекеш, описвайки Унгария като страна на големи социални и регионални различия. Потокът от международни капитали, минали през Будапеща и някои други градове, облагодетелства сравнително малка част от населението. На национално ниво не достигат инвестиции за модернизация и съответно конкурентоспособност на местното производство. Масово явление става дългосрочната безработица, т.е. продължаващата не "само" няколко години, а постоянно. Същевременно към кандидатите за работа се проявяват големи изисквания, в това число и за възраст. В резултат петдесетгодишните са изместени от трудовия пазар. Равнището на образованието спада, а на места то просто изчезва. Според изследването "Младеж 2000", първото голямо изследване за проблемите на младежта в Унгария от 15 години насам, включващо хора между 15- и 29-годишна възраст, се очертават следните тенденции: стабилизиране на безработицата сред младежта; по-дълго обучение и следователно късна поява на работния пазар и придобиване на самостоятелност; същевременно на доброто образование се придава висока стойност; трудности в приспособяването към нови условия. Според Бекеш сегашните проблеми далеч не са само проблеми на прехода; те са и наследство от натрупаната през социализма некомпетентност. В политическия спектър на Унгария той не вижда сили, които сериозно биха се захванали с решаването им, защото те не позволяват бързи и успешни решения. Т.е. проблемите на социалната диференциация тепърва ще се задълбочават и още "дълго ще ни придружават", е песимистичният извод на Бекеш.
Интересно в случая е сравнението със Словения, която в доклада на Таня Ренер беше наречена "сравнително успешна и стабилна" според източноевропейските стандарти. Но и в нея не е възможно да се разчита на "предишните източници на сигурност" (като постоянно работно място и социалноосигурителна система). Затова сегашните млади, както и техните родители, са принудени да вземат важни за бъдещето решения много по-рано, отколкото това е било обичайно за предишните поколения. Възрастовата граница според Таня Ренер достига едва ли не до детството. И пред родители, и пред деца това поставя необходимостта от много добра информираност и от "поведенческа адаптация", но също и необходимост от създаване на условия за изпълнението на тези решения. Удълженият образователен процес, а с това и по-дългата икономическа зависимост от семейството, контрастира с натиска за придобиване на ранна самостоятелност и целенасоченост. Според Ренер 14-годишните в Словения имат много повече и много по-големи страхове, "отколкото би трябвало и е добре за тях". "Моралната паника" на младите поколения от 60-те и 70-те години, подхранвана от тогавашните политически режими, при сегашните млади е заместена от "екзистенциалната паника", внушена от родителите. Според нея най-младите само за броени години прескачат от детските си страхове от чудовища и вещици към страха от СПИН и безработица. Ако през 60-те години едно от последствията на културната революция, особено сред студентите, е било свързано с придобиването на лична автономност, с отделянето от дома (важащо и за жените), сега ситуацията е тъкмо обратната - до 50 % от младите в Словения продължават да живеят до късно с родителите си. Емоционалната и материалната помощ (или липсата на такава) от страна на семейството стават решаващи. Социалната проблематика се измества изцяло в полето на личния живот. Младите търсят индивидуални решения, без да забелязват, че всъщност "са в една лодка", което би ги подтикнало да потърсят "политически отговори". Словенското изследване се опира на хипотезата, че "социално уязвими" са мнозинството, а не малцинството от младежите. То се стреми да определи обаче не само рисковите фактори, но и какво в частната сфера би спомогнало за успеха на младите, стигайки до концепцията за т.нар. "компетентност за взаимодействие". Според авторката възможностите за успех се предопределят "на първо място не от личните качества и характера, а от семейната подкрепа и достъпа до по-широки социални източници на подпомагане". Изследвайки "компетентността за взаимодействие" сред двата пола, тя стига до заключението, че момчетата имат много по-голям достъп до възможности за такова "взаимодействие" от момичетата. Те по принцип са по-добре информирани, а и се възползват от информационните технологии и от Интернет много повече от момичетата. Изводът е, че в условията на преход след 1990 г. полът се явява важен фактор за социалната маргинализация и че засега в Словения губещи са момичетата.
Конференцията беше свързана и с представянето на образователни програми за изграждане на гражданско съзнание и толерантност у младите. Особено интересен е експериментът с въвеждането на т. нар. гражданско образование в гръцките училища (след 14-15-годишна възраст) и университети. Неговият първи етап е запознаването на децата с обществените институции от неутрална, функционална гледна точка. Във втория му етап децата разбират, че дори и най-добрите институции не могат да гарантират пълна стабилност поради различието на интересите във всяко едно общество. Децата трябва да проумеят причините за конфликтите, моделите на развитието им, а също и възможностите за овладяването им. Например, за да се разбере, че демокрацията е не само свобода, а и задължение, в класа нагледно се показва как демокрацията може да се изроди в автокрация и хаос. На третия епап те се занимават със стереотипите, като тяхната роля се оценява негативно. На четвъртия се занимават с явления от съвременния живот - например модата. Целта е да разберат, че имитирането на модата, а също и на поведенческите модели, е лесно, но че по-ценното е сами да измислят нещо. Целта на експеримента е да се предотврати безусловното и неаргументирано възприемане на чужди модели, чиито проводници са най-често средствата за масова информация. Сред новоприетите студенти се създават екипи, които, без преподавателска помощ и преди лекционните курсове, трябва да разработят теми по проблеми на всекидневието, които обикновено се приемат като даденост - за бедността, за расизма, за значението на търговските връзки... Те сами трябва да потърсят примери в собственото си обкръжение, да се сблъскат с различни гледни точки, да открият източници на информация. Чак след това започва традиционният университетски курс. Според Никос Гузгунис заключенията на студентите се оказват изненадващо зрели. Сред присъстващите възникна кратък спор на каква възраст може да започне подобно обучение. Гузгунис уточни, че емоционалният и казуалният подход при него трябва да вървят заедно и че ако децата на 12 години все още само възприемат и подражават, на 14 имат вече по-контролирана емоция и започват да мислят самостоятелно.
Светлана Шеглова от Русия представи Програмата за култура на мира, която се провежда от Института на ЮНЕСКО в Москва, заедно с някои по-характерни особености на руската младеж. Според Шеглова повече от 70 % от руските младежи приветстват пазарната икономика, приемайки като даденост подкупа и корупцията. От две години сред тях са разпространени катастрофични настроения, свързани с терористичните актове и с очакването за война. Ксенофобията и по-специално "кавказофобията" не е рядко явление, като Шеглова го обяснява и с икономически причини - голямата емиграционна вълна от Кавказ, която създава конкуренция на трудовия пазар. 80 % от младежите поддържат войната в Чечения и смятат, че тя трябва да се доведе докрай. Проявява се и копнеж по твърда ръка, материализиран в момента от политиката на Путин.
Програмата на Института на ЮНЕСКО цели "формирането на толерантно съзнание и профилактика на екстремизма". За средните училища са издадени три учебника по предмета "култура на мира", а в университетите сред 6000 студенти се водят курсове по същия предмет. Работата по програмата потръгва обаче едва след подкрепата на Путин, благодарение на която от Министерството на образованието са отпуснати средства за следващите пет години.
Джеймз Райърдън от Великобритания прояви оригиналност, разглеждайки проблематиката за расизма през проблема на черните и азиатците в английския футбол. Подробният му доклад включваше както исторически справки - например за първата проява на черни в Римска Британия в 100 г. сл. Хр. и за първия африкански играч в английски отбор през 1886 г., така и информация за процентния дял на черни и азиатци в Англия, сравнен с дела на играчите и посетителите на мачове. Райърдън не пропусна и констатацията за малобройността на черните и азиатците във футболната администрация и управление. Вероятно не е излишно да се отбележи, че през 70-те и 80-те години черните играчи са били замеряни от публиката с банани. В доклада футболът беше представен не само като мерило за расова търпимост, но и - чрез голямата му популярност - като средство за нейното прокарване.
Проблемите на етническата ситуация в България бяха засегнати в две сравнителни анкетни изследвания, представени от Сийка Ковачева от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", и от Петър-Емил Митев, председател на УС на "Болканпийс". Чрез 48 въпроса за политическата култура авторите на първото изследване са целели да установят участието на българите в политическия живот чрез принадлежност към партии, работа в неправителствени организации, участие в избори. Установили са, че малко повече от 10 % от българите участват в неполитически структури - спортни и хуманитарни организации например, като младежите предпочитат спонтанните, кампанийни форми на участие, а не постоянен ангажимент. Изводите са, че българите (младите включително) не са неосведомени за политиката, но не намират начини да влияят върху нея чрез институциите. А това води до песимизъм, нерядко завършващ с емиграция. Имаше и изводи като тези, че, в сравнение с българите, чехите са по-склонни да участват в улични протести, че е по-лесно да си ром в Унгария, отколкото българин в България, че у нас степента на нежеланието да се живее в една държава с роми е много високо, което създава потенциална опасност от бъдещ конфликт. Петър-Емил Митев обобщи, че у нас вече повече хора приемат, че малцинствата трябва да се ползват от гражданските си права, но че предразсъдъците все още са много големи.
Най-неочаквано темата за българската младеж беше подробно засегната в доклада на немски професор от Берлин, който нарече България своя втора родина и каза, че сведенията му са резултат от директни наблюдения (но и от проучвания на български социолози - Андрей Райчев и Петър-Емил Митев). Артур Майер* вижда обществото ни не като разслоено, а като фрагментирано, много повече капиталистическо, отколкото гражданско. Прекаленото предлагане на стоки и услуги и несъразмерните с тях доходи допълват картината на едно изтощено мнозинство и едно задоволено малцинство. Майер твърди, че според едно европейско изследване никъде, освен у нас, не се държи толкова много на външния вид и не се харчат толкова пари за дрехи. В столицата според него съществува свръхцентрализация на потребление и възможности за намиране на добре платена работа, а столичните младежи той нарече "арогантни и невежи" по отношение на бедните етнически групи. Парите, според неговите наблюдения, се приемат като висша ценност, а всичко, идващо от Запад - като достойно за подражание. Майер завърши с убеждението, че ако у нас не възникне средна класа, структурата на обществото ни е силно заплашен от разпад.
Съвсем отделна линия в конференцията представляваше спорът на представителя на Главната квартира на НАТО и част от чуждите гости. След като Лопес-Наваро обясни колко добре военният съюз разбира проблемите на Балканите и подчерта колко е важно образованието на младите в посока на толерантност и миролюбие, той премина към срещата в Прага. Там ще се обсъжда разширяването на Съюза, но главният въпрос ще бъде неговото преструктуриране, защото "светът е изправен пред нова, непозната досега опасност" - т.нар. асиметрична заплаха, която застрашава не територията на конкретна страна, а самата "текстура" на обществото, идеята за държава. Наваро каза, че тежестта най-после трябва равномерно да се разпредели между ЕС и Америка и че НАТО трябва да осъзнае необходимостта от признаването на чл. 5.
Майер заяви, че Германия също е член на НАТО, но че Съюзът работи само за интересите на САЩ. Отговорът за европейската политика на НАТО беше, че Косово е голям урок, защото всички са чакали там да се появи "мистър Маршал", а Съюзът нямал такива средства. А колкото до това, че САЩ доминират Съюза, защото плащат повече за него, отговорът на Наваро беше, че "така работи властта между нациите". Той се оплака, че НАТО е критикуван, каквото и да прави, включително и че не бил "водещ" в Афганистан. А това всъщност било работа на правителствата на САЩ и Великобритания. Мустафа Туркеш от Турция сравни Съюза с тютюнева компания, която организира здравна конференция. "Близкият Изток е в криза, а вие правите конференция за мир", нападна Туркеш. "Близкият Изток не е във фокуса на вниманието на НАТО", парира Наваро. "Ако Саддам Хюсеин изпрати ракета в Турция, как ще се приложи чл. 5?", продължи Туркеш. "Ще реагираме по същия начин, ако ракетата е паднала в Париж или Лисабон", отговори Наваро, но уточни, че това е хипотетичен сценарий, който е от компетентността на военните специалисти на Съюза и отказа да се задълбочава в конкретни въпроси.

Ирина Илиева

* Поради дискусионността на доклада на Артур Майер ще го публикуваме отделно. (бел. ред.)