Безкрайното колажиране
27 театрални прояви, сред които театър на голяма и малка сцена, на античната орхестра, във фоайе и в двора на театъра, на сцената и зад сцената, улични представления, от които едното куклено театрално, а другото - денс шоуто "Етюд за перкусии, танго и любов", както и "кръгла маса" на тема "Колажът - стара и нова театрална практика", над 300 актьори, режисьори, художници, критици, журналисти работиха видимо и още толкова технически персонал и организатори - невидимо.
Най-бързо продадените спектакли бяха "Кралят-елен" и "Комедия на слугите", следвани от "Хубавата Клара", "Белградска трилогия", "Малки комедии", а сред камерните представления - "Доказателство", "Във въздуха", "Балканите четат Радичков" и двете македонски заглавия - "МOVIE" и "Парите се отепувачка". На нивото на масовата рецепция фаворити се оказаха "Комедия на слугите" заради "смеха на корем" и обаянието на тоталния театър и "Белградска трилогия", може би защото всеки втори българин има емигрант във фамилията/семейството си и защото към тази балканска/българска актуалност се прибавя и силното излъчване на младата трупа на Театър "Българска армия". "Кръглата маса" на тема "Колажът - стара и нова театрална практика" събра дискутиращи театроведи, режисьори и актьори и двайсетина слушатели - актьори, журналисти, ученици в театър-студия "А'парт" и актьори от Учебния театър на Пловдивския университет. Разговорът, чието начало даде експозето на д-р Искра Николова, авторка на книгата "Мodus operandi или Принципът на колажа", продължи през разсъжденията и опита на проф. Пламен Марков, Красимира Филипова, Росица Обрешкова, Емил Бонев, Петър Кауков, Рашко Младенов, Александър Жеков, водещия проф. Стефан Данаилов и пишещата тези редове. Първоначално отделените три часа се оказаха недостатъчни, за да се сподели и обобщи многовариантността на колажирането като драматургични подходи и театрална практика. Затова се прие, че по темата ще бъде предизвикана по-широка дискусия на национално ниво.
В "Малки комедии" от Чехов (ДТ-Пловдив) принципът на колажа е приложен като колажиране на три малки пиеси и два разказа по вътрешната логика на режисьора Мариус Куркински. Той съчетава най-важните и шокови събития в живота на човека: съпричастие-омраза ("Врагове"), отблъскване-привличане ("Мечка"), женитбата ("Сватба"), смъртта на опакования човек на дъното на океана ("Гусев") и финалът на една творческа кариера/живот ("Лебедова песен"). Всичко това е събрано под обединяващата мисъл за театъра на нашия живот и за театъра като апология на изкуството - избор и призвание.
Колажът на класически персонажи (Арлекино и Смералдина и един любовен триъгълник, Лепорело и Дон Жуан, Дон Кихот и Санчо Панса) и произведения ("Хамлет", "Слуга на двама господари", "Дон Жуан" и "Дон Кихот") в "Комедия на слугите" е отправна точка за развихряне на импровизацията за Теди Москов и неговата брилянтна и вярна трупа: Мая Новоселска, Камен Донев, Христо Гърбов, Валентин Танев, Стефан Вълдобрев, Никола Додов...
"Предложение за женитба" на Театър "Нотара" (Букурещ) е вплитане/дифузиране на двете известни комедии на Чехов - "Предложение" и "Мечка", безспорно много близки. Колажът се реализира в интродукцията и финала на спектакъла. Иначе пиесите си вървят като варианти на една и съща случка.
"Роден във Ветил". Режисьорът Иван Добчев настоява да бъде из-сънувано зрелището, което е родено от сложна симбиоза между текстове на Георги Господинов от неговия "Естествен роман", стихове на Ани Илков и възгледи на философа-теолог Калин Янакиев. Драматургическият разказ в "Белградска трилогия" от Биляна Сръблянович експлоатира "непреодолимия чар на съвместимостта", по определението на Арнолд Хаузер, като съчетава три емигантски истории - сърби посрещат 2000-та година в Прага, Сидни и Лос Анжелис, докато "Ричард III" на режисьора и изпълнител на главната роля Росен Пенчев е обратното - спектакъл-резюме по известната Шекспирова трагедия.
"Гара Чехов", постановката на Илия Добрев с третокурсниците от класа на проф. Стефан Данаилов, е спирка за зрителя с персонажите на някои от по-малките разкази на Чехов: "Ванка", "Хористка", "Беззащитно същество", "Драма", "Дебелият и тънкият"... Гарата и нейните посрещачи/изпращачи са рамката, гаровият звънец - "завесата" между отделните разкази, слепващи спектакъла, в който се вихрят напористи и красиви млади актьори.
"Балканите четат Радичков" е истинско пиршество за зрителите и за колажа като театрална практика. Колаж по текстове на Радичков (преди всичко "Лазарица", но и "Суматоха" и "Кошници"), на жанрове и средства. Спектакълът е едно пътуване за зрителите през времевите сезони - пролет, лято, есен, зима - и през сезоните на човешкия живот и... доста буквално придвижване през пространствата на Драматичния театър - голяма сцена, долно фоайе, в двора на театъра и през служебния вход, отново на сцената и после отново в долно фоайе. Близките, но и различни балкански чувствителности "четат" Радичковата "Лазарица" в различен жанров ключ. "Пролет" на Деян Пройковски (Македония) и актьора Мариан Бачев е като лирична интродукция, понякога в стил "рап"; "Лято" на Онур Байрактар (Турция) и на актьора Емил Бонев предлага социално-ангажиран прочит с фарсови интонации; "Есен" на Томас Велисарис (Гърция) и актьора Валентин Танев е клоунада, близка до трагикомедията; Андраш Урбан (Югославия) и Стоян Алексиев придават шекспировско звучене на Радичков в "Зима". Интегритетът на различности е невъзможен без интермедиите от "Суматоха" (и "Кошници" - в Пловдив неиграни), органично вплетени от Крикор Азарян в тъканта на раздвижения допълнително с избора на местата за представяне спектакъл.
"Етюд за перкусии, любов и танго" - опит за разбирателство между хора от два етноса, интеграция на средства от класическия балет (Живка Чердаклиева от "Арабеск") и денс изкуството на млади роми - групата "Бароните" от Шумен, под звука от перкусиите на други роми, наречени "Виртуозите от Нова Загора". На "пъпа" на Главната в града под тепетата хореографският "етюд" на Боряна Сечанова събира неделно скучаещите пловдивчани. И тези, които не знаят, научават, че в града им се провежда театрален фестивал.
"Във въздуха" (копродукция на ДТ-Хасково и фондация "Сцена Балкани") от украинеца, живеещ в Германия, Алексей Шипенко, се определя от режисьора Явор Гърдев като гравитационна драма. Интересът на режисьора е предизвикан от твърдия драматургичен стил на Шипенко, който борави с "битовата мизерия" в жанра на трагикомедията. Златина Тодева виси час и половина "във въздуха", Михаил Мутафов според сценографското решение на Даниела Ляхова е "залепен" на тавана. Крайни взаимоотношения между майка и син, радикално разголване на нивото дори на физиологически подробности. Безкомпромисно, брутално-документално отношение към действителността. За "обърнатия свят" на двамата персонажи от значение е връзката с третия, присъстващ като портрет, споменаван в диалога между двамата и фигуриращ в титрите на спектакъла - Лаврентий Павлович Берия. Интересна драматургия, едновременно шокираща и очароваща публиката, която в унес дълго ръкопляска. Златина Тодева, явление сама по себе си, е велика всякога и всякъде. Михаил Мутафов достойно й партнира. "Във въздуха", както и другата премиера за Пловдив - "Балканите четат Радичков", са проекти, подпомогнати от Фондация "Сцена Балкани".
"Малки комедии" е поклон към Чехов, заразителен в комедийните части и по-неразчленен в инсценираните разкази. "Мovie" на Народния театър (Битоля) е вариант на "Прозорецът на Йонеско" от Елин Рахнев, игран в МГТ "Зад канала" като "Високата есен на твоето тяло". Визията на режисьорката Росица Обрешкова и на сценографката Елена Иванова е подкрепена великолепно от интелигентните и дисциплинирани македонски актьори, особено Елена Моше. Минути преди влизането в залата сценичният кръг, върху който трябваше да седи и да се "върти" публиката, аварира. Режисьорката беше пред нервен срив: поканени от София гости, много македонски студенти, учещи в Пловдив - какво да се прави? Решиха да предложат на публиката да направи своя избор. Зрителите приеха предизвикателството и погледнаха на представлението като на шанс за приключение. Правостоящи и седнали, всички се въртяхме на четири страни, следвайки указанията на режисьорката.
Роден с подкрепата на Международния институт за средиземноморски театър, фестивалът гравитира към театъра на тези страни. Когато има пари, гравитира повече. Когато парите не достигат, се ограничава до театрите от близката балканска периферия. Вторият македонски спектакъл се изигра малко след финала на първия. Класическата творба на Ристо Крале "Парите се отепувачка" ("Парите убиват") е пресъздадена като интеграл между красива старовремска ритуалност и модерни решения, озвучена от прекрасната музика на нашите общи прадеди, изпълнена "на живо" от най-популярния македонски състав за автентичен фолклор. Отличен е изпълнителят на главната мъжка роля Георги Жолевски. Спектакълът на Люпчо Георгиевски е направен като за експорт. Впрочем, той носи на Битолския театър награда за най-добро представление в Македония за 2002 г.
Танцовият спектакъл "Орфей и Евридика" е красив и направен вероятно с доста пари (хореография - Лили Игнатова и Асен Павлов, сценография - Иван Токаджиев, консултант - Боряна Сечанова).
Другите спектакли на голяма сцена: "Кралят-елен", "Какво да се прави" по Чернишевски (ДТ-Плевен, режисьор Боян Иванов) и "Хубавата Клара" (МГТ "Зад канала", режисьор Пламен Марков) са познати от предишни фестивали и номинации.

От предвидените 9 камерни заглавия ("О, щастливи дни", "Балтиморски валс", "Емигранти", "Гората", "Доказателство", "Контра-азът", "Ричард III", "Парите се отепувачка", "Гара Чехов") на сцената в двора на театъра, красиво именувана от Стефан Данаилов "Водопада", се изиграха, поради лошото време, само 3. Другите бяха преместени в затворените пространства на театъра и Градския дом на културата. Отново възникна проблемът за камерната театрална сграда в Пловдив. Вече 15 години недостроена, тя е паметник на нечие безхаберие.
Откритие за театрали и гости се оказа "О, щастливи дни" от Бекет (ДТ-Бургас). Режисьорът Борислав Чакринов чете текста на Бекет с великолепно говорещата "глава" на Димитрина Тенева (Уини) и невероятно чуваемия (с минимум текст) Тодор Близнаков (Уили). Думите извират, думите се възпроизвеждат непрекъснато - те са котвите, пристанищата, опорите, патериците за потъващата/изчезващата Уини. Уили се гърчи под този водопад от думи. Такива спектакли са тест за интелигентността на творците и на зрителите. В случая и двете страни на уравнението бяха достойни една за друга.
Чехов, Чехов, Чехов, Чехов (4) - На 3-4 години трябва да се държи изпит чрез/по Чехов, казва Мариус Куркински. Той го държа за първи път в моноспектакъла "Дамата с кученцето". Сега е оставил за Мариус-актьора само един поетичен текст от разказа "Гусев". Режисьорът Куркински учи публиката да обича Чехов така, както той го обича. Понякога това е заразително, в други случаи - недотам. Дали защото материалът (когато е проза) се съпротивлява, дали защото не всички актьори носят това трепетно отношение към Чехов? Във всеки случай, прави впечатление неговото леко старомодно в своята изключителна почтеност отношение към словото на Чехов.
За втори път след пазарджишката "Чайка" (с Катя Паскалева) поставя Чехов и Николай Поляков. "Вуйчо Ваня" е от спектаклите, които правят чест на режисьора и на Врачанския театър. Чисто и изящно изпят Чехов в доста модерен аранжимент (музикалното оформление), но впечатлява и леко отстраненото отношението на постановчика и изпълнителите (с прекрасни мъжки партии - особено Астров на Борислав Борисов, вуйчо Ваня на Атанас Попдимитров, Серебряков на Сава Георгиев). "Предложение за женитба" на румънските колеги е сякаш повлиян от "33 припадъка" на Мейерхолд - отлични актьори, гъвкави и красиви актриси.
Шестата "Сцена на кръстопът" беше колаж от видяно и за пръв път виждано, от традиционен и нетрадиционен театър, спектакли за голяма и за малка сцена, поръсен - за опресняване на сетивата - с много Чехов.
Въпросът за селекцията, който винаги е актуален, според бащата на фестивала Стефан Данаилов, има следния отговор: парад на най-доброто от изминалия сезон плюс няколко пресни заглавия, подписани от известни имена (Явор Гърдев, Мариус Куркински, Крикор Азарян, Лили Игнатова, Росица Обрешкова). "Сцена на кръстопът", според един от съорганизаторите - заместник-кмета Анастас Бадев, е фестивал за зрителите и представя най-напред и преди всичко българския театър. Което не означава, че в бъдеще той няма да се променя.

Пенка Калинкова


Пенка Калинкова е завършила Театразнание във ВИТИЗ (1981). Театровед и журналист, автор на книгите "Парчета театър, мигове живот" и "Сто + двадесет сезона".
Шесто издание на Есенния международен театрален фестивал
Сцена на кръстопът,
Пловдив, 12 - 23 септември 2002
(Афишът на фестивала - вж. Култура, бр. 32
от 13 септември 2002 г.)