Паметни минути

Всяка събота софийският радиоефир предлага две предавания, забележителни не заради отликата си от сивото гъмжило на останалите, а заради собственото си релефно присъствие. Става въпрос за часове, които информират, забавляват и затрогват, използвайки смислено и стилно такъв могъщ ресурс на радиото, какъвто е неговата памет.
"Христо Ботев", програмата, която и бездруго е най-добра в портретните предавания, прави от 19.15 до 20.00 часа "Златен фонд", внимателно подредени от архивни късчета картини-мозайки на личности, епохи, събития, идеи. Екипът, който го осъществява, а именно Екатерина Пунева, Красимира Радулова, Весела Цанкова и Теменужка Маринова, черпи от наличностите на БНР любопитни материали и скрупульозно съставя от десетки късчета, разделени и обединени от деликатни включвания на разказвача-автор, плътна обща картина. "Златен фонд" задължително разчувства, колкото и да са чужди на слушателя обаянието на тенора Аспарух Лешников например или мотивациите на Симеон Радев да напише "Строители на съвременна България".
Лично изживяване е да чуеш Григор Вачков да рецитира стихове, после от Митко Бомбата да се превръща в меланхоличния Йори от "Мечо Пух" или да прескача в "Лазарица". Жизненият и интелигентен глас на Михаил Арнаудов, който разсъждава за възрожденската личност, е незабравима среща. Онемяваш и настръхваш от разказа на Андрей Чапразов за трагизма и самотата на Сирано дьо Бержерак. И от монолога за носа на Сирано дьо Бержерак с гласа на Андрей Чапразов. И от народната песен на сладки женски гласчета на пропукваща плоча от 1906 година. И от лекотата, с която Константин Константинов говори за някакви до този момент загубени за спомена ни времена и понятия: "ние имахме за съвременници личности, които бяха гордостта на два века", "поколение, излязло на житейската сцена едва 30-ина години след Освобождението", "свобода, дълг, достойнство, човещина", "те не знаеха какво е занаят, те вярваха в призванието"...
От всички тези ясни дикции, сладкодумни преходи, старомодни произношения, богати въображения и щедри не се спасява дори и отвлеченото и малко неудобно чувство на несвойственост и тъга, което отминалото създава понякога - "Златен фонд" предлага историята, персонална или национална, която би ни харесало да имаме.
В "Тайните архиви на Владо Гаджев" по RFI (21-23 часа) жанрът вече е съвършено различен, фондовете - само музикални. Това е място, което изисква повече ангажимент, защото задължава със своята джаз-насоченост и продължителност. Но, парадоксално, то също е родолюбиво, също е словесно, също предлага пътешествия из националности и географски пространства чрез инструменти, гласове и фестивали, случайни спомени и неслучайни издирвания. За непознавачите на джаза, голямата атракция на "Тайните архиви" при всички положения е гласът на водещия Владо Гаджев: патиниран, ерудиран и непокорен глас със самостоен живот. Ако имате шанс, ще го чуете по-развълнуван от обикновено, тоест - да приказва по-обширно от обичайната минутка и половина, с която въвежда следващото изпълнение. Напълно си заслужава да се изслушат няколко предавания само за това.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато