Театър отпреди половин век

Трябва да има основание да се постави на сцена първият не особено успешен роман на Димитър Димов "Поручик Бенц" повече от половин век след написването му. Предполага се, че причината за това е любовната история. Публиката винаги е обичала любовни истории. В тази става дума за една красавица, генералска дъщеря. Действието се развива по време на Първата световна война - в тила. Далече от столицата, сгодената Елена се забавлява и бързо отегчава от постоянно влюбващите се в нея мъже. Един от отблъснатите е смъртно болен. Друг се самоубива. Тя е бременна. Нужен е лекар, за да извърши тайно аборта. Заради това компанията на брат й подмамва при нея новопристигналия доктор, немеца поручик Бенц. Нищо не подозиращият Бенц, естествено, също се влюбва в генералската дъщеря, също фатално и нещастно. Докато не стане ясно, че и той е измамен. Късно. Фаталната любов и честолюбието му го задържат и след аборта, и след като всички избягват по време на войнишките бунтове, за да го превърнат в дезертьор. Горкият Бенц. Толкоз. Нищо повече не предлага сцената.
Версията на Юрий Дачев максимално е доближила романовия разказ до драматургичния. Но в наличната история от романа персонажите са типични за мелодрaматичния тип сюжети от времето. Макар и скандални за тогавашния морал, те са художествено семпли. Всеки се свежда до една психологическа характеристика. От стара сантиментална история е трудно да се надстрои сложен, нов сценичен сюжет. Режисурата не го е и сторила. Актьорите показват еднозначни емоционални характеристики, а не противоречиви психологически образи, както се очаква от подобен тип театър.
Ирини Жамбонас (Елена) - отегчение; Владимир Пенев (Бенц) - наивност и после гняв; Йосиф Сърчаджиев (Хиршфогел) - цинизъм и шутовщина; Илия Раев (генерал Петрашев) - властност и самоувереност; Стойо Мирков (ротмистър Петрашев) - само цинизъм; Петър Калчев (Андерсон) - само възторженост и т.н. За половината от тях - като Йосиф Сърчаджиев, Владимир Пенев, Илия Раев, Илка Зафирова - създаването на подобни сценични образи е усилие близко до това да си запалят цигарата. За разлика от сапунените сериали тук интригата дори не е достатъчно заплетена, тя тече бавно, "психологично и реалистично". Пушат, пият, влизат, излизат и показват своите "чувства". Сякаш гледаме театър отпреди повече от половин век.
Публиката може и да обича любовни истории, но едва ли дотам, че да няма значение какви и как те са й показани. Известно е, че най-добрите любовни истории в литературата, драмата и киното са винаги повече от обикновена любовна интрига. От друга страна, вече нито в театъра, нито в киното някому минава през ум да показва дори "Ромео и Жулиета" като от времето на Шекспир, а камо ли семпли булевардни истории, описани преди повече от половин век. През 1937 г. един театрален критик във в. "Литературен глас" се възмущава от "архаичната постановка" на "Девичия манастир" (на Йордан Сейков) и "злополучния избор на тази наивна, сантиментална драма, почти без достойнства и без никакъв raison d'etre в репертоара на Художествения театър." "Поручик Бенц" чак възмущение у никой няма да предизвика, но ако тогава вместо въпросния случаен "Манастир" бяха поставили "Поручик Бенц", със сигурност щяха да имат по-сериозен raison d'etrе и успех. Защо обаче сега се поставя за два часа така и не стана ясно. Освен ако не предположим, че спектакълът е част от образователна програма към дисциплината "История на българския театър" на НАТФИЗ...

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Поручик Бенц по Димитър Димов, драматургична версия Юрий Дачев, постановка Бина Харалампиева, сценография Петя Стойкова, музика Асен Аврамов, хореография Маргарита Градечлиева. Участват Ирини Жамбонас, Владимир Пенев, Йосиф Сърчаджиев, Христо Мутафчиев, Петър Калчев, Стойо Мирков, Илия Раев, Илка Зафирова, Лидия Вълкова, Максим Генчев. Малък градски театър "Зад канала", премиера 8 октомври 2002 г.