По-добре никога,
отколкото нищо и половина


От всяко дърво водещ не става.
Най-новата тв поговорка

"Телевизионното шоу има амбицията да покаже, че шоуто не е нито в балета, бенда и скъпият декор, нито в копираните от Интернет вицове - шоуто е в самите нас!" (текстът е снет дословно от сайта www.po-dobre.dir.bg с командата "copy-paste", в правописа не е променяно нищо). Начални думи на директно противопоставяне: шоуто по БНТ "По-добре късно, отколкото никога" е не просто запълване на дупки и липси в програмата, а заявка за съревнование с най-популярното и гледано предаване в целия български тв ефир - "Шоуто на Слави". Водещият Дамян Савов от своя страна бърза да уточни: "Искаме да направим предаване, което да не позволява на хората да свикват с лайната; и което да не гледа на света през прозореца на нужника...", с което направо хвърля ръкавица - тези преди нас и особено тези по време на нас гледат света именно "през прозореца на нужника". Другите медии - най-вече печатните, надушиха скандала и се взряха с четири очи, подсилени дори допълнително с лупа в претенциите на новопоявилото се с Интернет-"афиш" за "без-(к)анални" заигравки "каналджийско" отроче. И на мига бяха разочаровани, защото нищо от заявеното не видяха на екран: скован и елементарен хумор, връх пак на долницата, дървено и скучно водене. Въобще (из)пъл(н)ен провал или - по "24 часа" - "Войната свърши преди да е започнала".
Не това обаче е важното в случая, важното е защо "По-добре късно, отколкото никога" така безславно стартира въпреки наличието на потенциал и евристичен заряд. Без съмнение, има резон зрителското мнение на Георги Лозанов за "самоубийственото желание на екипа да се сравнява с "Шоуто на Слави", но за това едва ли вината е само в авторите на предаването - при всички случаи, дори и в друг час на деня, то щеше да бъде припознато като конкурент на най-успешния български водещ - просто форматът е идентичен. Независимо от демонстрираното желание за разграничаване: при Слави Трифонов публичността е издигната в култ, там случващото се своеобразно ехо на отразеното от/във вестниците, гостите също са "имена на деня"; при "По-добре късно, отколкото никога" има показна интимност, една постоянно обявявана интериорност, чак свръх-домашност - гостите сякаш са наистина "на гости", посрещани с питие и обява за съкровен разговор. Словосъчетанието reality-show е често срещано (само)определение, приликата с нашумялото в западните телевизии шоу "Големият брат" сама се натрапва. Хрумване, в което има доста хляб: на тукашните шоута липсва естественост, а за нея копнее зрителят; показателен в това отношение е успехът на предаванията, съумели да стигнат тази естественост - "Здравей, България" и "На кафе" по Нова телевизия, "Шоуто на Слави", разбира се, както и "Таковата" по "Евроком България". Но проблемът е, че започващото точно в 22.22 шоу на Канал 1 единствено се (само)назовава като естествено, докато в своята "reality" е така изкуствено, толкова е съшито с бели конци, че на човек му става чак неудобно да гледа изливащата се на талази от екрана творческа и артистична немощ.
Главна причина за предизвикването на това чувство за неудобство е водещият Дамян Савов, по-известен като DJ Дамян. Той е идеалното олицетворение, жив пример за истинността на народната поговорка, че "от всяко дърво свирка не става" (или от всеки DJ водещ). Нито грам наличие на освободено/естествено поведение, хъмкане, мъцане и суетене, почти нулеви сетива за импровизацията, ригиден интелект (справедливостта изисква да кажа, че в четвъртък нещата се случиха донякъде, но това като че ли беше заслуга повече на поканените DJ Ал-Бож и Катя Евро, отколкото на домакина Дамян). Особено жалък беше той във втория брой: Ники Кънчев просто го надвишаваше с пъти със своето екранно присъствие, а мълчанието след въпроса за "Вила Вилекула" окончателно срина и малкото запазил се авторитет на DJ-я. И ето как "По-добре късно, отколкото никога" още с първата седмица на своето излъчване има "шанс" да се превърне в "образец" на предаване, тръгнало с добри намерения и идеи, но срутено от своя лош водещ. Чийто избор е направо необясним: знам, че преди да влезе в ефир, предаването е "тренирано" почти месец, следователно е съществувала възможността да се види тоталната непригодност на Дамян Савов като негово лице и "фронтмен". А азбучна истина е, че при този тип шоута водещият е ключовата, най-главната фигура и ако той не става, значи няма да стане цялото предаване. Което всъщност се случи: от мерака да бъде "Номер 1 в Канал 1" шоуто "По-добре късно, отколкото никога" направи яка крачка назад и се превърна в "Номер 0 на Канал 1", потвърждавайки правилото, че колкото по-голяма е амбицията, а по-малко талантът, толкова повече уважението от страна на другите намалява. Просто за претенциозната некадърност добър прием няма никъде, дори във всеядния "топос" БНТ; остава само да наблюдаваме колко дълго нейното ръководство ще търпи мизерните напъни за "reality-show".

Митко Новков







Петък,
ранна утрин