От 18 октомври в петте зали на последния етаж на Националната галерия за чуждестранно изкуство са подредени произведения на повече от 100 български автори. Изложбата "Десетилетие в депата. 80-те години. Познати - непознати - забравени" е част от програма, отбелязваща 20 години от основаването на Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий".
След дълъг период на забрава, експозицията възкресява живопис, графика и скулптура, залежавала из мрачните депа на 18 галерии и в частни колекции. С изложбата кураторите Весела Ножарова и Светлана Куюмджиева, подкрепяни от Светлин Русев, желаят да припомнят поне за малко изкуството от тези години. Включени са произведения на много от изявените в периода художници, някои от които продължават да работят и днес. При подреждането на работите не е търсена хронологичност, а по-скоро пластическа и духовна връзка.
Според организаторите "периодът на 80-те е време, което днес вирее в негативната щампа на "социалистическото изкуство". От позицията на днешния ден се търси преодоляването на негативизма и преизграждането на 80-те като период, обвързан по-малко с определението "социалистически" в сравнение с предходни години. Изложбата го потвърждава. И независимо дали това е търсено целенасочено или не - е отстранена всякаква следа от подобни "социалистически" тенденции, които при всички случаи са съществували тогава.
Изнесено извън времето и показано без ангажиращата тематичност на традиционните за онова време ОХИ-та, изкуството на 80-те изглежда силно и стойностно. Характерният за периода драматизъм, самовглъбеност, изследване на човешката същност и съпоставянето й с условията на живот често са изявени чрез мрачен колорит.
По време на този плътен в пластическо отношение период се пресичат художници от няколко ярки поколения. Именно 80-те могат да се приемат за краен етап на дълго развиващ се процес. Изкуството, стремило се дотогава към независимост и свобода в художествените търсения, постига разнообразен изразен диапазон.
Нерядко се изненадваме от тогавашни произведения на художници, познати днес в съвсем различна творческа светлина. Така се получава с платната на Греди Асса, Недко Солаков или Милко Божков например. Други художници - като Станислав Памукчиев, Николай Майсторов или Андрей Даниел - продължават развитието си в посоката, заявена още през онези години.
Графиката и скулптората, които винаги са стояли малко встрани от общото внимание, в изложбата заемат равностойно място с живописта. Наред с активно работещи и днес скулптори като Иван Русев, Константин Денев, Павел Койчев... или графици като Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Румен Скорчев..., можем да видим и произведения на по-малко известни или на вече останали в историята автори.
Мащабната експозиция не претендира за изчерпателност. Най-предизвикателна в този проект е възможността да се изправим пред вече позабравеното изкуство на 80-те дори и в този съкратен вариант, предложен от кураторите.

Светла Петкова