Ноктюрно с Разум и Елит

Седим с А., приказваме си, че напоследък "дясното" най-сетне започва да набира сили; не политически, в тоя десен живот никой няма да ти гласува за дясна политика, казва той, като мислене, като себемислене на социалния ти статус набира сили. Съгласявам се с него, още повече, че искам да пиша за "Разум", новото дясно списание - "дясното" отдавна чака своето говорене и фактът, че списанието бързо се изчерпа от будките, само доказва, че хората не се задоволяват с празното бръщолевене на десните партии. Всъщност опитът учи, че така, както не може да има здравословно функционираща светска демократична държава без стабилна църква, така не може да има пълноценен политически живот без противопоставящите се идеи за свободата и равенството на дясното и лявото политическо мислене да бъдат постоянно и задълбочено обосновавани.
Разделям се с А., отивам в къщи да пиша за "Разум" и попадам на "Елит", ново предаване по Българската национална телевизия - с напомадосаните и нагелосани физиономии на участниците - и прекрасните им и скъпи бутикови и бутицирани дрехи - и с всичкото онова, което искат да ни внушат: че луксът е успех, че тъй като успехът е венецът на човешкото усилие, то луксът е венецът на човешкото усилие.
Опитвам се да се съсредоточа, да започна текста с личната си, като читател, благодарност към издателите му за това, че в него прочетох справедливи, силни, нагли и понякога цинични думи от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, в които има много истина за човека.
Струва ми се, че досега у нас не беше изявена мисловната система, в която единствено личният успех на индивида има стойност, независимо от начина, по който е постигнат*; мисловна система, в която този успех е отличен с морални достойнства.
Стипчавият индивидуализъм на дясното, така добре изложен от Тачър, със сигурност ще повлияе на българския вкус. Има почва в българската душа за индивидуалната свобода, индивидуалната воля, индивидуалния успех - дори да не са в онези чисти крайности, в които са, изглежда, в английската.
"Елит"-ът обаче си върви и няма как да не си задам въпроси за успеха и неговото институционализиране. От лигавото самооблизване на "вип-персоните" по "вип-рубриките" може да се извлече някакъв смисъл единствено ако се разглежда като отговор на колективно желание; в този случай не трябва ли да кажем, че успехът се използва като опиум? Че се използва за (само)упойване, (само)изравняване, (само)колективизиране на масата?
И още за масата и за елита - напоследък все по-често наблюдатели и коментатори у нас се впускат в обвинението, че българинът не иска да работи (каквото му кажат), а иска да се реализира. Нежеланието да се претопиш в маса, стремежът (може би само блян) да се осъществиш сам, като свободен човек, се разглежда като нещо негативно - прозира "елитизирането" на наблюдателите и коментаторите ни. Прозира и нещо по-важно: обществото, в което живеем, освен от елит, има нужда от маса, безлична и безволева маса производители и консуматори. Дали пък и това не трябва ясно и високо да се признае?
Предаването свършва свършва, аз продължавам да мисля за десния(?) ни живот и за лечебната(?) роля на "Елит"-а.

Христо Буцев






























* Всеки живот е нечия смърт, казва Антонен Арто.