Поредното обсъждане на Есенните изложби
Преди седмица в Пловдив се състоя среща, формалният повод за която бе свалянето на експозицията на група "Ръб" от Есенните изложби. Всички порицахме, естествено, този тип изяви на несведущи чиновници и те ще си понесат последствията, както обещаха кметът и зам.-кметът на града. Факт е, че художниците в Пловдив се радват на разбиране и подкрепа от страна на властите, което при всеки случай заслужава адмирации.
Неформалният повод за срещата бе публикуваното изказване на директорката на управление "Старинен Пловдив", според която "е обидно за Стария град да се излагат такива инсталации и откакто Есенните изложби имали куратор, нивото падало всяка година". Няма съмнение, че това мнение се споделя от значителна част от обществото в града и то би върнало дебата на изходни позиции. Всъщност, както бе отбелязано в обсъждането, Есенните изложби се правят на кураторски принцип едва от три години при 34-годишна предходна традиция. Същевременно нивото си падаше през поне 20 от всичките тези години. Тоест рано е да се съди. От друга страна, второто кураторско издание имаше издържана концепция ("Трапезата" на Пламена Димитрова-Рачева) и качествена реализация. Така че трите последни издания на Есенните изложби също не са равностойни.
И все пак проблем има и вероятно той е в избора на кураторите. Според установената схема за Есенните изложби кандидатстват кураторски проекти и комисия избира най-добрия. Ако конкурсът се провали, следва назначаване на куратор. Проблемът тук е, че провал практически не може да се очаква и изборът на проекта зависи твърде много от пристрастията на комисията. Отговорността на резултата се разделя от куратора и журито, което е в правото си да изисква стриктно изпълнение на проекта. Стана дума, че на големите световни форуми не се изисква точно посочване на художници и произведения, а най-обща концепция. Нещо повече, в редица случаи организаторите избират само куратора, давайки му свободата да реализира идеите си с оглед на процесите в съвременното изкуство. Прехвърляйки му впрочем и цялата отговорност за резултата.
На този етап страстите се поразгоряха. "Те там разполагат с художници от целия свят, а ние тук...", сподели колежка. Почти в хор отговорихме, че принципът е същият, независимо от обхвата.
Спомних си изказването на зам.-кмета Бадев при друго обсъждане: "Когато нещо работи, апетитите към него са много". За да заработят Есенните изложби, вероятно принципът трябва да се промени поне за известно време. Комисията би могла да избира куратора и да се договаря с него по всички въпроси, включително и бюджета. Има достатъчно хора, правили проекти у нас и в чужбина, които имат поглед върху съвременното изкуство и биха създали значими Есенни изложби. И най-малкото, сигурно е, че няма да се изложат...

Диана Попова