Любов, завист, благодарност
На 15 октомври т.г. в Евро-българския културен център се състоя представянето на "Любов, завист, благодарност", сборник избрани статии на Мелани Клайн (съставителство и редакция Орлин Тодоров, превод от английски Александра Багашева; издателство "ЛИК", С., 2002). Книгата е публикувана в "Преноси" - серията на авторитетното издателство, в която четем имената на Ана Фройд, Доналд Уиникът и други основни автори на психоаналитичната култура (в нея предстои да видим и българската версия на Жак Лакан, осъществена от Ирена Кръстева).
Апропо, психоаналитична култура, която Орлин Тодоров "виновно" описа като интелектуално, но и търговски спорна. Съставителят благодари за помощта на д-р Елизабет Спилиус, всепризнат редактор на книги от и за Мелани Клайн, по чиято идея сборникът пренебрегва хронологичния порядък на статиите, както и специално отдаде признателност на световноизвестната проф. Хана Сигал за предговора към българското издание.
На премиерата д-р Димо Станчев ни увери, че говорейки за допуснатите грешки в осъществяването на българското издание на "Любов, завист, благодарност", Орлин Тодоров ни е разказал всичко за творчеството на Мелани Клайн: правейки нещата от живота си, ние имаме и добри, и лоши моменти, но никога те не са толкова добри или лоши, колкото биха могли да бъдат. Д-р Станчев смята, че появата на тази книга ще има изключително голямо значение за практикуващите клиницисти; но не като жалон и несменяема истина, а като набор от хипотези, към които човек съотнася в рамките на аналитичния процес и своята лична истина, и истината за пациента. Той смята, че фундаменталните й текстове разпитват всеки от нас, но в действително единственият разпитван е Мелани Клайн - едновременно и със завист, и с огромна благодарност. Клиницистът описа триъгълната комбинация Зигмунд Фройд - Ана Фройд - Мелани Клайн, в която има много любов и съперничество. По време на "втората голяма криза на социална агресия" (времето между двете световни войни) изследователката успява да изведе и разработи недостатъчно разработените от Фройд дълбоки нарцистични, психотични и гранични разстройства. А сглобяването/несглобяването на агресивните тенденции с любовта - феномен, проблематизиран от Клайн - продължава да бъде сред основните за нашата култура, заяви д-р Станчев.
След разрушаването на сексуалното табу от Фройд, Мелани Клайн разрушава второто, още по-архаично и мощно табу - агресивността. Тя изследва ранните периоди от развитието на детето, за да може да пристъпи към най-ранните нарушения в тежката психопатология. Агресивните импулси играят най-важна роля във формиране на нашия свят, а уменията ни да ги преработим и съчетаем с любов и благодарност, са част от умението да живеем в обществото, заяви д-р Станчев. Според него, занимавайки си се с това как социалната тъкан предотвратява агресията, теорията на Клайн излиза от интрапсихичното и ни дава връзка със субектите около нас... За да се справим с агресивните си импулси, ние ги проектираме върху другите, и така "оставаме на страната на добрите" - работата на Клайн обяснява феномена, при който някакви хора с лекота се разцепват, за да бъдат винаги на правилната позиция, а другите носят цялата грешка.
Харалан Александров заяви пред публиката, че текстовете на Мелани Клайн говорят трудно трудни неща, че не са никак лесни за четене, но пък основополагат цялата традиция в интерпретацията на поредица феномени от социален и властови контекст, особено в изследването на групите и организациите. Организациите като социално структурирани защитни механизми срещу тревожността не могат да бъдат мислени без обектните отношения на Клайн. Цивилизоването ни ще спечели, ако четем Мелани Клайн през своя собствен опит: ще се чувстваме по-виновни, но по-често ще имаме възможност да бъдем благодарни - въпреки че ще продължим да обитаваме един параноидно-шизоиден, заварен от нас свят. Не е лошо отвреме-навреме да бъдем депресивни в клайниански смисъл, заключи Александров.

М.Б.