Един форум в два разказа

Методически разказ

Между 11 и 13 октомври т.г. в София се състояха националните дебати "Общественото мнение и престъпността". Организаторите им в лицето на Центъра за либерални стратегии, социологическа агенция "Алфа Рисърч" и bTV искаха да употребят социологическите проучвания и методиката на груповите дискусии така, че с помощта на медиите да бъде даден шанс на истински информирания гражданин да изрази своята позиция.
Дебатите са започнали с интервюирането на национална представителна извадка. Въпросникът, по който е било правено изследването, е изграден на базата на информационен материал, представящ ключови теми и ясно изразени и балансирани аргументи "за" и "против".
След първоначалното интервю анкетираните са били поканени да се съберат за участие в дискусии, като втората извадка е от 281 души. Дискусиите се проведоха на групи от около 15 души от квалифицирани модератори. Те се редуваха с общи пленарни сесии, където експерти и политици отговаряха на поставени от участниците въпроси. Основните панели в националните дебати бяха три: "Престъпност и наказание" трябваше да анализира необходимостта от ефективно наказателно преследване и необходимостта от институционални промени в борбата с престъпността; "Престъпност и общество" трябваше да свърже престъпността с икономическите фактори, наркотиците и моралния климат; "Отговорът на политиците" бе третият панел.
По време на дискусиите в малки групи участниците следваше свободно да изразяват своето мнение с цел впоследствие да формулират въпроси към експертите, включени в общите сесии. Експертите трябваше аргументирано да отговарят на поставените въпроси. В края на акцията анкетираните трябваше да попълнят същия въпросник, който им е бил представен при първото интервю. Резултатите след всички дискусии трябваше да регистрират какво би било общественото мнение, ако всички граждани имаха възможността, предоставена на тези 281 души, да получат повече експертна информация.
Националните дебати "Общественото мнение" са българската версия на "Deliberativ poll" - социологическа методика, разработена от проф. Джон Фишкин от Тексаския университет. Българските дебати се проведоха под неговото, както и на колегата му проф. Роберт Ласкин, ръководство. Досега са проведени 19 подобни изследвания в САЩ, Великобритания, Австралия и Дания, а в Източна Европа такава мащабна акция се осъществява за първи път.
От страна на експертите в общите пленарни сесии участваха, както следва:
"Престъпност и наказание" с модератор Деян Кюранов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии - ген. Васил Василев, директор на Националната полицейска служба, Йонко Грозев, адвокат от Хелзинкския комитет, Нели Куцкова, член и говорител на Висшия съдебен съвет, Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба, Иван Петров, софийски апелативен прокурор;
"Престъпност и общество" с модератор Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии - Найден Зеленогорски, кмет на Плевен, Йово Николов, вестник "Капитал", д-р Захари Николов, директор на столичния Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите, Живко Георгиев, социолог от BBSS Gallup International, Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика;
"Борбата с престъпността - отговорът на политиците" с модератор Светла Петрова, bTV - Екатерина Михайлова, ПГ на ОДС, Младен Червеняков, ПГ на "Коалиция за България", Лютви Местан, ПГ на ДПС, Владимир Дончев, ПГ на НДСВ.
Какви бяха числата преди и след двудневните дебати?
Ако днес се проведе референдум по въпроса за смъртното наказание, 44% от 281 анкетирани ще гласуват "против" него, 34% - "за". (Преди националните дебати нагласите на хората са били съответно - 55% "за" смъртното наказание и 20% "против" него.)
В рамките на два дни 33% от хората са разбрали, че главният прокурор не се отчита пред парламента. (Преди дискусията 35% са смятали, че главният прокурор е задължен да прави това, 17% отговаряли, че не се отчита, 48% не са знаели какво е действителното положение.) След разговорите с експерти и политици 50% от анкетираните вече знаят, че главният прокурор не се отчита пред парламента, а от 30 на 46 процента се увеличил делът на тези, които смятат, че той трябва да прави това.
70% от анкетираните след края на дебата са на мнение, че проблемът е в самата система и е необходима промяна в конституцията.
78% от участниците вече смятат, че следствието трябва да бъде към МВР, а преди срещата в НДК 45% са мислили така. Следствието да остане независимо подкрепят в момента едва 12%, за разлика отпреди - 30%.
В края на двудневните дебати с 20% от първоначалното е намалено недоверието към политиците.
Центърът за либерални стратегии смята първите национални дебати "Общественото мнение за престъпността" за успешни.

Наблюдателски разказ

Досега съм бивал свидетел на дебати, чиито участници съблюдават вежлива академична хигиена в излаганите становища. Но форумът постави нас, наблюдателите, отвъд познатата употреба на схождащи си изрази в херметични микросреди. Застави ни да стоим "на открито" - в онова неприятно пространство, населено от "обикновени граждани", които не могат да обяснят защо се определят точно по този начин...
Статутът на наблюдателя предвиждаше да влизаме свободно на дискусиите в малки групи; да ги следим, без да вземаме участие в тях; да не реагираме по никакъв начин на чутите изказвания; да не задаваме въпроси по време на общите пленарни сесии. В доста случаи изискването за мълчание поставяше сериозни предизвикателства пред разбиранията ми за справедливост, уместност, чест... Бях сложил в скоби всички възможни свои стереотипи относно "народа", но заскобяването не промени картинката.
Какво ме впечатли в групата, която наблюдавах най-продължително време? Преди всичко честотата на изказвания като "Бойко (Борисов) го каза..." и "И аз като Слави съм от село...", при които участникът верифицираше своята теза, позовавайки се и припознавайки се с една от двете най-авторитетни за "обикновените граждани" у нас фигури. Позитивните изказвания бяха най-вече в автобиографичен план: "Аз не крада, обаче другите..." И почваше порой от разкази за "другите", които неизменно завършваха с "Ама от година и половина МВР-то е наред".
Най-интересната свада, която непрестанно се активираше в "моята" група, имаше следните параметри: "Мен - с двете ми висши образования - ме изгониха от работа, защото съм трезвеник, и сега съм наемен работник по улиците", ядовито твърдеше единият. "А може би просто не сте бил и за едно висше образование, а онова общество незаслужено ви го е дало, за да не го даде на някой по-подходящ", кротичко отвръщаше другият, с вид на сиротен бохем.
В сесиите "Престъпност и наказание" и "Престъпност и общество" участниците във въпросната група се ограничиха с това да предлагат разкази за убийства, изнасилвания и грабежи, конструирани като класически митове. Ако не бяха "завръщани" от модератора на дискусията, участниците не проявяваха детайлизиран интерес към съществени проблемни единици (такива като необходимостта от ефективно наказателно преследване, смъртната присъда, използването на сила от страна на полицията, необходимост от институционални промени в борбата с престъпността и това къде са местата на следствието и прокуратурата), а предпочитаха удоволствено да си обменят разкази, от които особено се котираха онези, в които изнасиленото тяло биваше разпарчетосано, напъхано в чувал и заровено, а насилникът - на свобода. В моята група "общественото мнение" не надскочи форматираните като мит примери от реалния живот и независимо от факта, че участниците обругаха тотално масмедиите, през цялото време те "себеотрицателно" си служиха с техните сензационни формулировки. Порази ме нищожната обобщителност на предлаганите версии за действителността: както изтъкна в частен разговор един антрополог, никой не (си) зададе въпроса откъде се появиха щедро описваните от дискутантите злодеи, дали пък не са ни роднини и какво, аджеба, са правили преди 1989 година. Наблюдавах инфантилен отказ от собствена мисъл, а когато такава се появяваше, тя несъмнено бе подпечатана с клеймото на трудно сдържана агресия. "Да го бият, за да му дойде акълът!", чух по повод на полицейското насилие в предварителния арест. Дискутантите поискаха като изричен законов текст да се впише, че убийците следва да "излежават присъдата си при нездравословни условия на живот", "да работят в урановите мини" и т.н. Наистина, най-зловещите за мен дискусии се разпалиха относно смъртното наказание, позицията спрямо което раздели групата на мъже (одобряващи) и жени (неодобряващи). Един дребничък актьор от провинцията (през цялото време претендент за лидер на групата) дори опита да коалира мъжете в подкрепа на всякакво насилие, преподчертавайки, че въпросът за смъртното наказание е най-важен за този форум. Жени между 45- и 70-годишна възраст му се противопоставиха решително именно през майчинския си статут, но според мъжете той разобличавал слабостта на твърдението им...
Жените прочее проявяваха по-често от мъжете чувство за такт и приличие, а когато техен опонент развиеше драстична теза, бяха склонни да го омаломощят чрез фиктивни съгласия, подкрепени с решително изместване на въпроса към по-безопасни зони. Вехтозаветните представи "Зъб за зъб, око за око" явно пакетират съвременното българско разбиране за морал. Както каза сред словесната пушилка един социолог, този народ ще бъде доволен само ако на площадите израснат бесилки.
Току се възпламеняваше и стародавното изказване "София не е България", като към столицата вече се прибавят и Пловдив, и Варна. А младите хора, които наблюдавах, ако не възпяваха хитростта и саморазправата, стояха напълно апатични, дори гнусливи спрямо темата на дискусията. Надявам се в други групи да е било различно.
Същинската криза във функционирането на групата настъпи обаче, когато тя трябваше да формулира два въпроса, които да зададе на експертите-участници в общата пленарна сесия. В работата си до този момент групата обменяше безвъпросни митове и вменени от медиите/политиците банални съждения, но нито едните, нито другите произвеждаха рационална публичност. Зейна комуникативна бездна, затрупана с неловки мълчания и мисловни щампи. Участниците комай нямаха какво да питат, нито се нуждаеха от отговор...
В крайна сметка въпросите, които групата с неистови хънкания и мънкания съчини, бяха следните: "По какъв начин можем да се защитим, ако при самозащита бъдем обвинени в убийство?" и "Как се търси сметка на корумпираните?".
Впоследствие разбрах, че участниците в дискусионната група много-много не са доволни от отговора на експертите, но пък разбрали, че и пред самите експерти съществуват законови и други ограничения. И в по-сетнешните сесии продължих да чувам, че работата на "народа" била да роптае, че "народът" не е застрахован от саморазправа с престъпниците, че "законът е за бедните, но не и за богатите", че "не могат престъпници да се борят с престъпници", че "наркоманите трябва да бъдат изолирани от обществото" (слава богу, изказалата твърдението бързо се поправи с оглед на "политическата коректност", а пенсионерка поиска да дава пари от пенсията си за някоя комуна)...
Общите пленарни сесии в първия ден по-трудно удържаха вниманието на участниците във форума - предполагам, поради комуникативното разминаване на митологичната с рационалната реч. Най-силно, според мен, впечатление на публиката направиха двама от експертите - Нели Куцкова и Живко Георгиев, защото на злобния ампломб в поставените към тях и колегите им въпроси те отговаряха честно и разумно. (И картинно!) Живко Георгиев раздели престъпността на такава, чрез която човек физически оцелява, и такава, чрез която се обогатява. Социологът тълкува престъпността като ефект от инструментализацията на всички морални и духовни "ценности" у нас, при която няма принципи, а само обстоятелства... Защото все пак културата е система от ценности, тоест от задръжки.
Първоначално много по-забавен, но впоследствие твърде травмиращ се оказа неделният панел "Борбата с престъпността - отговорът на политиците". (В този ден доста мъже и жени бяха сменили неудобните си костюми с анцузи.)
На общата пленарна сесия с политиците омразата и завистта към политическата класа предизвикаха ледени фойерверки. "Защо ви е имунитет?", "Как се борите с корумпираните си колеги?", "Защо заплатите ви са като на европейските депутати, а нашите не са като на европейските граждани?" - беше първият откос въпроси, чиито отговори предизвикаха и първите гневни възражения, тих ропот и ироничен смях от страна на участниците в отделните групи. Младен Червеняков от БСП се опита да разобличи някакви популизми, но впоследствие беше принуден да признае: "Виждам огромната стена между нас, политиците, и вас". "Чак сега ли я виждате?", контрира го водещата общата сесия Светла Петрова и сподави последвалото му изказване "как тогава взаимно да си бъдем полезни"... Не че то не бетонира представата на участниците, че България е разделена на "народ" и "политическа класа". "От кого се пазите с тези бодигардове?", беше въпросът, който се повтаряше в най-различни вариации. А и в тази пленарна сесия експертното говорене най-интензивно беше тропосвано от безефектни политически импровизации...
Безспорната звезда на форума беше ген. Бойко Борисов, чиято поява в събота - според достоверен източник - предизвикала 40-минутна опашка за автографи. Влюбени репортерки го преследваха из силно нагънатите помещения на 5-ия етаж на НДК, очаквайки Откровението. В един момент стоях редом с този мълчалив балкански лев. Пред нас се появи млада журналистка, облиза с поглед генерала и го попита как му се струва форумът.
"Глупаво", изсумтя Борисов.

Марин Бодаков



Национални дебати
Общественото мнение за престъпността
11 - 13 октомври 2002