Конституция на Европа

Проект на Робер Бадентер

Преамбюл

Ние, представителите на страните от Европа, наследници на дълга и мъчителна история и носители на велика цивилизация, решихме да учредим съвместно съюз, който да гарантира на европейците благата на мира, на демокрацията, на правата на човека, на образованието и културата, на стопанския и социалния напредък, на съхранената околна среда и на солидарността. [...]

Раздел I. Основи на Европейския съюз.

Член 1. Европейският съюз се учредява от всички суверенни държави, които се присъединяват към настоящия договор. [...]
Член 3. Съюзът разглежда Хартата на основните човешки права като съставна част на Конституцията.
Член 4. Девизът на Съюза е "Мир, свобода, солидарност." Емблема на Съюза е синьо знаме, на което е отпечатан кръг от златни звезди. Химн на Съюза е "Одата на радостта" от Лудвиг ван Бетовен. Парична единица на Съюза е еврото.
Член 5. Създава се гражданство на Европейския съюз. Гражданин на Съюза е всяко лице, гражданин на една от държавите членки. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство, без да го отменя. [...]
Член 7. Европейският съюз е юридическо лице по смисъла на международното право, различно от държавите членки. [...]

Раздел II. Цели на Европейския съюз.

Член 8. Съюзът осигурява мира на европейския континент. Той ратува за поддържането на мира в света. [...]

Раздел III. Правомощия на Европейския съюз.

Член 16. Принципи. Съюзът работи в рамките на правомощията, които са му дадени от държавите членки за постигане на целите му. Правомощията от общ характер принадлежат на държавите членки. Съюзът трябва да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност. В рамките на определените му правомощия, законодателството на Съюза има върховенство спрямо противоречащите му разпоредби в законодателствата на държавите членки.
Член 17. Разпределение. Правомощията на Съюза са само негови или споделени с държавите членки. [...]
Член 19. Контрол върху правомощията. Институциите на Съюза и на страните членки спазват разпределението на правомощията, определено от Конституцията и допълнителните протоколи към нея. Съдът гарантира спазването на правилата за разпределяне на правомощията. [...]
Член 20. Допълнителни правомощия. В областите, в които са в сила собствените правомощия на държавите членки, Съюзът се намесва по тяхно искане или с тяхно съгласие, за да координира или допълва политиката на държавите членки.

Раздел V. Институции на Европейския съюз.

Глава 1. Президент на Европейския съюз.
Член 26. Назначение. Президентът на Съюза се избира измежду личности от Съюза, които са направили съществен личен принос за Европа. По предложение на европейския съвет президентът се избира от европейския парламент с абсолютното мнозинство на неговите членове. Гласуването е тайно и лично, без дебат. Президентът на Европейския съюз се избира за срок от пет години. Президентът не може да се преизбира. [...]
Член 27. Задължения. Президентът на Съюза председателства заседанията на европейския съвет. Той не участва в гласуването. Президентът на Съюза представлява Съюза на международната арена. [...]
Глава 2. Европейски съвет.
Член 30. Състав. В европейския съвет членуват държавните или правителствените ръководители на държавите членки.
Член 31. Правомощия. Европейският съвет определя общата политическа линия на Съюза. Той дава необходимия тласък за развитието на Съюза. Той определя принципите и главните насоки на външната политика и на общата сигурност. Той решава каква обща стратегия ще се прилага от Съюза. Той фиксира принципите и средствата на общата политика в областта на отбраната. [...]
Член 32. Начин на работа. Европейският съвет се събира в Брюксел един път на шестмесечие или по искане на мнозинството от неговите членове. Министър-председателят на Съюза, подпомогнат от върховния представител за външната политика и общата сигурност, участва в съвещанията на европейския съюз. Той не участва в гласуването. Решенията на европейския съвет се взимат с единодушие, освен ако един от членовете не е поискал гласуване. В този случай решението се взима със засилено квалифицирано мнозинство, съставено от мнозинството на две трети от държавите членки, представляващо поне половината от общото население на Европейския съюз. Европейскят съвет запознава европейския парламент с резултатите от своите заседания.
Глава 3. Управление на Европейския съюз.
Член 33. Управлението на Европейския съюз се извършва от Съвета на министрите на Съюза под ръководството на министър-председателя и с помощта на европейската комисия.

[1] Министър-председател на Съюза

Член 34. Назначение. Министър-председателят се избира от европейския съвет измежду онези личности от Европейския съюз, които имат опит и са известни с верността си към европейската кауза. Така посочената личност встъпва в длъжност след гласуване в парламента и се избира с абсолютното мнозинство на неговите членове. Министър-председателят се назначава за срок от пет години. Той може да бъде преизбиран един път. [...]
Член 35. Функции. Министър-председателят присъства на заседанията на Европейския съвет.
Министър-председателят председателства съвета на министрите. Министър-председателят ръководи комисията.

II. Съвет на министрите на Съюза.

Член 36. Състав. Съветът на министрите е постоянен орган на Съюза. В него членува по един представител на държава член с ранг на министър, упълномощен да поема задължения от името на правителството на държавата член. Членовете на съвета на министрите на Съюза носят титлата министър на Европейския съюз, независимо от националната им длъжност. [...] Всяка държава има само един глас в съвета на министрите.
Член 37. Начин на работа. Съветът на министрите се събира на равни интервали от време, под председателството на министър-председателя, за да обсъжда делата на Съюза. [...] Върховният представител за външната политика и обществената сигурност присъства на съвещанията на съвета на министрите. [...] Съветът на министрите гласува с квалифицирано мнозинство, съставено от абсолютното мнозинство на държавите членки, представляващо мнозинството от общото население на Европейския съюз. [...] Съветът на министрите заседава в Брюксел. [...]
Член 38. Правомощия.
1. Съветът на министрите гарантира, че целите на Съюза ще бъдат постигнати съобразно общите насоки, определени от Европейския съюз. [...]
2. Съветът на министрите бди за единството, последователността и ефективността на действията на Съюза. Той се уверява, че държавите членки бдят за съобразността на националната им политика с общите позиции на Съюза.
3. По предложение на комисията и със съгласието на парламента, съветът на министрите гласува правилници и директиви. Той поверява на комисията правомощието да изпълнява неговите решения. Той приема проектозаконите, предложени от комисията, и ги внася в парламента.
4. Съветът на министрите взима необходимите решения за изработването и прилагането на външната политика и общата сигурност, съобразно с принципите и насоките, определени от Европейския съвет. Той представлява Съюза в тази област. Той изказва становищата на Съюза в международните организации и на международни конференции. Подкрепа му оказва върховният представител. [...]
Решенията, свързани с външната политика и общата сигурност, се взимат от съвета на министрите с квалифицирано мнозинство. Решенията се взимат дори и при въздържание на някои присъстващи или представени членове на Съюза.

(III). Комисия.

Член 40. Състав. Комисията е съставена от не повече от 15 члена, избрани според техния опит и познания, за които са налице всички гаранции за независимост и почтеност. Членовете на комисията трябва да бъдат от различна националност. Те изпълняват своите задължения при пълна независимост, в общ интерес на Съюза. [...]
Помощник-комисари могат да бъдат назначавани при същите условия, както титулярите, за да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. [...] Така съставената комисия, като колективен орган, се поставя на гласуване в парламента, който взима решения с абсолютно мнозинство. Ако парламентът не одобри така предложената комисия, министър-председателят представя на парламента колективен орган в друг състав. Членовете на комисията се избират за пет години. Те могат да бъдат преизбрани един път. [...]
Член 41. Функции. Комисията осигурява ежедневното управление на Съюза. Тя следи за спазването на насоките, определени от европейския съюз. Тя е асоциирана към работата и решенията на съвета на министрите. Тя ръководи администрацията на Съюза. Тя предлага всякакви полезни решения за напредъка на Съюза. Тя гарантира изпълнението на взетите решения. [...]
Член 42. Висш представител. По предложение на министър-председателя, съветът на министрите назначава измежду членовете на комисията висш представител на Съюза за външната политика и общата сигурност. Под ръководството на министър-председателя висшият представител на Съюза поема, в рамките на комисията, отговорности, свързани с общата политика на Съюза. [...]
Член 45. Вот на доверие. Ако в европейския парламент се внесе вот на доверие относно начина на управление от страна на комисията, той се произнася най-малко три дни след внасянето на вота с явно гласуване. Ако вотът се приеме с мнозинство от две трети от подадените гласове и с абсолютно мнозинство на членовете на парламента, членовете на комисията трябва да подадат колективна оставка. [...]

Глава 4. Европейски парламент.

Член 46. Правомощия. Европейският парламент представлява гражданите на Съюза. Той ратифицира международните споразумения, по които Съюзът е страна. Той избира президента на Съюза и гласува встъпването в длъжност на министър-председателя. Той упълномощава съвета на министрите да приема правилниците и директивите, които са необходими за осъществяването на някои цели на Съюза. Чрез парламентарни дебати и препоръки, той участва в политиката, водена от съвета на министрите и от комисията. Той одобрява състава на комисията като колективен орган. Той създава анкетни комисии. Той може да санкционира начина на управление от страна на комисията.
Член 47. Състав. В парламента членуват депутати, избрани по силата на всеобщо пряко избирателно право от гражданите на Съюза. [...] Европейските депутати се избират за пет години. Принципите на техния избор се определят чрез органичен [конституционен] закон. Държавите членки ги прилагат според конституционните си норми. [...]
Член 48. Европейски политически партии. Създадените на европейско ниво политически партии допринасят за интеграцията и демократизацията на Европейския съюз.
Член 52. Разпускане. Парламентът може да бъде разпуснат с решение на съвета на министрите, което се взема след допитване до комисията, със засилено квалифицирано мнозинство. Непосредствено след това се избира нов парламент. Той не може да се разпуска една година след избирането му.

Глава 5. Съвет на националните парламенти.

Член 53. Състав. Съветът на националните парламенти е съставен от четирима парламентаристи от всяка държава член, които са посочени за срок от пет години от националните парламентарни асамблеи на държавите членки. Той заседава веднъж годишно, по време на сесията на европейския парламент. [...]
Член 55. Функции. С цел спазването на правилата, по които се определят правомощията на Съюза, съветът на националните парламенти е сезиран относно проектозаконите, внесени в парламента. След дебати съветът на националните парламенти дава мотивирано становище относно съобразността на проекта със съответните правомощия на Съюза и на държавите членки. Това становище се съобщава на европейския парламент, то става предмет на специален доклад при обсъждането на проектозакона от парламента. След приемането на закона от парламента и преди обнародването му, съветът на националните парламенти, с просто мнозинство или с подписа на половината от членовете си, може да обжалва в петнадесетдневен срок, според процедурата, предвидена в чл. 20. Съдът се произнася в едномесечен срок.
Съветът на националните парламенти отправя към европейския парламент, към съвета на министрите и към комисията всички препоръки и предложения, които намира за полезни за Съюза и за постигането на целите му.

Глава 6. Съд и трибунал на Европейския съюз.

Член 56. Съдът на Европейския съюз осигурява спазването на Конституцията и на правото на Европейския съюз. Той бди за спазването на съответните правомощия на Съюза и на държавите членки. Той защитава основните права на гражданите на Съюза. Трибуналът на Съюза участва, в рамките на своите правомощия, в упражняването на правораздавателните функции на Европейския съд. [...]

Раздел VII. Засилено сътрудничество.

Член 71. Определение. В рамките на Съюза засиленото сътрудничество позволява на страни членки да осъществяват заедно съвместни акции, в полза на напредъка на Съюза. [...]
Член 72. Условия. Съветът на министрите, по предложение на комисията и след допитване до парламента, разрешава, със засилено квалифицирано мнозинство, на държавите членки, които възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество, да използват институциите на Съюза.

Раздел IХ. Промени в състава и конституцията на ЕС.

Член 77. Приемане в Съюза. Всяка европейска държава, която спазва принципите, постановени в Раздел I на настоящата конституция, може да кандидатства за членство в Съюза. [...]
Член 78. Суспендиране на правата на държавите членки.
1. По искане на Европейския съвет или по предложение на една трета от държавите членки или на комисията и след съответно становище на европейския парламент, който се произнася чрез абсолютното мнозинство на неговите членове, съветът на министрите, който се произнася чрез засилено квалифицирано мнозинство, установява тежко и упорито нарушаване от държава член на принципите, постановени в Титул I на Конституцията. [...]
2. Когато това се установи, съветът на министрите, който се произнася със засилено квалифицирано мнозинство, може да реши да суспендира някои права на визираната държава член, произтичащи от прилагането на Конституцията, включително и правото на вот на представителя на правителството на тази държава в Съвета. [...]
Член 79. Изключване. Ако дадена държава член продължи да извършва тежки нарушения на принципите, постановени в Титул I на Конституцията, въпреки прилагането на разпоредбите, предвидени в предходния член 79, съветът на министрите, по искане на Европейския съвет, може да реши да изключи тази държава от Съюза. Това решение за изключване се взима с единодушие. [...]
Член 80. Оттегляне на държава член. Всяка държава член може да денонсира настоящия договор и да съобщи решението си да напусне Европейския съюз. [...]
Член 81. Преразглеждане. Европейският съвет, комисията, европейският парламент или всяка държава член може да сезира съвета на министрите с молба за преразглеждане на настоящата конституция. След допитване до държавите членки и до комисията, съветът на министрите, със засилено квалифицирано мнозинство, сезира парламента с предложение за преразглеждане. Проектът се приема с мнозинство от две трети от членовете на парламента.

Раздел Х. Разни.

Член 82. Езиков режим. За работни езици в институциите на Европейския съюз се използват немски, английски и френски език. [...]
Член 84. Ратифициране и влизане в сила. Настоящата конституция се ратифицира от висши органи на договарящите страни, според съответните им конституционни правила. Ратификационните инструменти се депозират в Европейския съюз, в седалището му в Брюксел. Конституцията влиза в сила на първия ден от двадесет и петия месец след депозирането на ратификационния инструмент на петнадесетата държава, подписала Конституцията и изпълнила тази формалност. [...]

Превела от френски Цена Милева

Робер Бадентер е френски адвокат и сенатор от социалистическата партия. Министър на правосъдието по време на първия президентски мандат на Франсоа Митеран (1981 - 86). Председател на Конституционния съд на Франция до 1995 г. Автор на конституциите на много бивши социалистически страни. Председател на арбитражната комисия на Европейската общност, която признава независимостта на републиките от бивша Югославия. Автор на множество политически есета, насочени срещу смъртното наказание.
С проекта си за Конституция на Европа Робер Бадентер дава своя принос към работата на Европейския конвент, председателстван от Валери Жискар д'Естен. Тази конституция предвижда същински законодателни пълномощия за парламента и създава европейско правителство, излъчено от отделните държави членки.
Вестник "Култура" препечатва извадките от проекта на Бадентер, публикувани в "Льо Монд" от 28 септември 2002 г., и се надява да публикува коментари и мнения по него на българските конституционалисти. Надяваме се по този начин България да стане изразител на позицията не само на страна кандидат, но и на европейска страна.