Гала-концертът

Фондацията "Св.св. Кирил и Методий" навърши 20 години. Обикновено подобни "мероприятия" се превръщат в продукции-отчети с досадни дълги доклади и много потупвания по рамото. На стипендиантския концерт в зала "България" бе дадена дума на музиката в ръцете на младите. Заслужаваше си да се усети и излъчването на публиката, дошла да ги чуе, да ги подкрепи. Беше като да глътнеш капка чиста вода, събрана въпреки мръсния порой. И докато слушах изпълненията, си мислех колко имена, подкрепени от фондацията, действително живеят и работят самочувствено и нормално по цялата земя. Ръководителите й скромно бяха спестили списъка. Нямаше хвалебствени слова - тези, които знаят, че си вършат работата, не си организират клакьори. Присъстваха много хора, които са работили в полза на младите; публични личности, които обичат музиката, и такива, които нямаше как да не са там.
Колкото до самия концерт - той можеше да стои доста по-високо от равнището на юбилейния ентусиазъм, ако Нов симфоничен оркестър бе по-подготвен за отговорните "акомпанименти", които бе поел неговият диригент Росен Миланов. Аз действително се удивлявам на този човек, който очевидно наистина мисли, че равнището, което демонстрира неговият оркестър, е за показ. Партньорството, което оркестърът "реализира" под палката на своя диригент, бе повече от смущаващо. И естествено се отрази на комфорта на изпълнителите, които отдъхваха облекчено, ако финалната права се достигаше от всички. За други изисквания като че просто нямаше територия.
Солистите: Илиан Илиев с виртуозните вариации за кларинет от Росини бе неравномерен в преодоляването на еквилибристичните бариери в тази композиция; втора и трета част на ре мажорния виолончелов концерт на Хайдн Диляна Момчилова изсвири твърде събрано, равно и предпазливо; Анна Стойчева, позната с темперамента и музикалността си, в началото поведе уверено в първата част на Шумановия клавирен концерт, но малко по-късно стремежът й да организира формата бе попилян от аморфността на съпровождащите я; Анна Велева изпълни точно и акуратно двете арии (Лакме и Джилда), втората - в необяснимо темпо.
И ако трябва да говоря за способност да отстоиш себе си на сцената - най-силно я прояви цигуларката Яна Дешкова с Кармен-фантазията на Бизе-Ваксман. Тази млада дама има, освен таланта си, и професионалните си качества, има мъжки характер и ясна интерпретаторска цел. Тя не се "прибра" подчинено в името на спасителния баланс с оркестъра - тя просто излезе рисково, заяви абсолютно своите идеи и в много голяма степен те блеснаха. Бе действително интересно да се наблюдава този процес на концертния подиум. Както и да се предполага доколко ще бъде редовен контактът ни с всеки един от младите в бъдеще.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо