Пърформансите ни
Спомням си как веднъж в студената есен на моето новобранство старшината ме хвана да стоя с ръце в джобовете. Накара ме да напиша на две листчета "Честита пролет", да ги сложа вътре и да зашия топлите хралупи, където бях потърсил неполагащия ми се уют. Редовно проверяваше дали шевът си е на мястото. Така изкарах зимата в безкрайни опити да открия какво да правя с тези проблемни крайници, които, когато не са пряко ангажирани с някаква работа, хем висят неестествено, хем изстиват ужасно!

За тази случка ме подсети не друг, а един британски поет и писател, Роджър Робинсън, чернокож представител на пърформънс литературата в Обединеното кралство, роден в Тринидад и събрал в биографията си внушително количество изяви както като изпълнител, така и като водещ на семинари и хепънинги. Той стоеше пред мен, докато аз рецитирах с несигурен глас, и ми правеше отчаяни жестове да си извадя ръцете от джобовете. Това се случваше на 1 октомври 2002 г. в кафене "Мати" на НДК и беше част от уъркшопа, който Робинсън водеше и който трябваше за ден да превърне нас, сравнително плахите български поети и писатели (Ани Илков, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Теодора Димова, Тома Марков и моя немилост), в "пърформъри". Изключвам от групата на плахите Ерол Ибрахимов от "Уикеда", който, както знаем, си е на ти с шоуто. Той пък се превръщаше все повече в поет!
Проектът "Литература в действие" под егидата на Британския съвет ни събра с трима утвърдени британски пърформъри и един музикант. Целта беше да направим цялостно представяне на текстовете си, като използваме енергията на музиката, изпълнявана на живо, за да може позагубилата напоследък блясък и авторитет литература да потърси по-успешен път към все по-безразличните читатели. Разбира се, това отдавна не е новост по света. Например двама от гостите, Пиърс Фачини (рожба на смесен брак между англичанка и италианец, който пее, свири на китара и хармоника и композира) и Франческа Биърд (родена в Куала Лумпур, Малайзия, но пренесла екзотичния чар и поезията си в клубен Лондон), са поработили доста в тази посока и имат издаден компактдиск заедно с още двама музиканти като група под името "Чарли Марлоу". Те звучаха на живо едва ли не по-добре, отколкото на компактдиска, който бях имал възможност да чуя. Разбира се, заради наситеното сценично присъствие! А може би и заради подкрепата на българските музиканти от "Инфинити": Михаил Йосифов - тромпет, Димитър Димитров - ударни и Милен Кукошаров - клавишни?! "Парчетата" на Фачини и Биърд са парекселанс песни, в които обаче шепотните речитативи на Франческа отварят люка отдолу и тежко ти, ако нямаш спасителен пояс.
Всъщност оказа се, че музикантите свършиха черната работа! Ние, пишещите, си бяхме подготвили текстовете предварително, докато те трябваше да импровизират и да създадат атмосфера за всеки един автор. Бих посочил като един от най-ярките примери това, което сътвориха с текста на Теодора Димова, откъс от романа й "Емине". Кой от четиримата подхвана темата, не си спомням, но деликатният привкус на мистика и фолклор сякаш повдигаше гласа и му даваше убедителност и сила!
Нещо много важно, което, мисля, дължим главно на британците и преди всичко на Роджър Робинсън като водещ уъркшопа и на практика режисьор на пърформънса, беше учудващо колегиалното и подкрепящо отношение на всеки от авторите и музикантите към останалите. Който познава порядките в това "стадо от лебеди", обществото на българските поети и писатели, би разбрал защо останах стреснат, трогнат и очарован от факта, че изпълнителите пожертвахме собственото си его (е, поне до известна степен) в името на всеобщата хармония и успеха на начинанието като цяло. Пак повтарям, мисля, че гостите от мъгливия уж Албион успяха да ни заразят с тяхната ведрост, непосредственост и липса на каквато и да било надменност и стремеж да се изтъкнат с професионализма си. Робинсън, например, който на уъркшопа изпълни доста ефектни стихове с рапиране, на представленията беше избрал да чете разказ, представящ го по-умерено, но вписващ го по-органично в общия сценарий.
Като водещ уъркшопа Робинсън акцентира върху подготовката на гласа и тялото за представлението. На контакта с публиката. На взаимодействието с музикантите. На връзката с останалите изпълнители. На подходящия избор на текстове и реплики между тях. Изслушвайки всеки един от участниците, той безпогрешно намери мястото му в общия сценарий, помогна да се освободим от напрежението и успя да балансира наивитета и професионализма. Само за няколко часа изгради от аморфната маса отделни личности ефективно работещ екип! И всичко това без да прояви някакво нетърпение или да демонстрира чувство на превъзходство! Мисля, че той беше най-зрелият и най-широко скроеният от британците.
Най-ефектен и най-впечатляващ пък беше Лем Сисей. Чернокожият британец от етиопски произход единствен имаше малко по-бохемско поведение, другите му колеги от Острова бяха учудващо кротки. Освен внушително количество пърформънси къде ли не по света, Лем има зад гърба си три стихосбирки, последната от тях - за деца, съставител е и на популярна антология на черни британски поети - "Огнени хора". Както можеше да се очаква, той стана любимец на публиката. На първото представяне във Велико Търново (2 октомври) изпълни стихотворението си "Невидими целувки" (което беше замайващ урок по използване на гласа в различните му примитивни и изтънчени роли), като от музикантите го съпровождаше само Пиърс Фачини. Меланхоличната китара за пръв път срещаше този текст, но това, което се получи, беше толкова неочаквано хубаво, че след изпълнението двамата спонтанно се запрегръщаха. И както става обикновено с вдъхновените импровизации, на следващите представяния - в Русе (3 октомври) и София (5 октомври) - когато музиката и текстът вече се познаваха, пак беше хубаво, но като че ли божествената искра на спонтанността отсъстваше.
Българските поети и писатели бяхме подбрани в качеството ни на автори, интересуващи се от алтернативните форми на представяне на текстове.
Ани Илков - с най-дълъг стаж между нас, водещ началото си още от четенията на почти легендарния "Кръг 39".
Класичен стил на изпълнението, строгост и сдържаност в сценичното поведение, контрастиращи на емоционалния текст, подкрепен от мощни барабани.
Георги Господинов - участник в Авторския литературен театър, работилницата на българския постмодернизъм през 90-те, също и с многобройни други участия, като например миналогодишното четене с гостуващия Ървин Уелш в рамките на Фестивала на шотландската и българска литератури, организиран пак от Британския съвет. Увереност и артистизъм при представянето на станалите вече класически хитове текстове, превъзходно акцентирани от музикантите.
Кристин Димитрова - представяла поезията си в клубове в САЩ (Чикаго), с награда от Олимпиадата за поетичен пърформънс в Стокхолм. Иронична дистанция, мистично удоволствие от играта и чудесен диалог със забавляващите се инструменти.
Тома Марков - осъществил няколко четения-спектакли в Театрална работилница "Сфумато", Народния театър и др. Реге и футбол, бохемска тъга, Хлебников и безсмъртие.
Надежда Радулова - представяла поезията си в телевизионни предавания. Романтична еротика, раждаща се от пяната на музиката. Плодова диета.
Теодора Димова - драматург и романист. Прозата - като поезия и музика. Музиката като сън.
Ерол Ибрахимов - фронтмен на група "Уикеда", автор на текстове и поезия. Безапелационен глас, нотите и думите - в коктейл "Молотов"!
И накрая, пишещият тези редове, участник в премиерата-пърформънс "100-те часа на денонощието" с Ина Григорова, в литературен джем-сешън с Пламен Дойнов и в поетическите пленери в Созопол и Велико Търново. Детска песничка, изпълнена от педофил на коледно парти. Теория на познанието.
По няколко изречения за местата, където направихме представянията си. Във Велико Търново това беше център "Отворена врата" и по-точно едно обширно фоайе. Първоначално мястото изглеждаше студено, пусто и кънтящо. Когато го видяхме и ние, и особено британските колеги, бяхме малко стреснати. Но щом дойде публиката - многобройна и преобладаващо млада - звукът се успокои. Оказа се, че това на пръв поглед малко неподходящо помещение създава възможност за контакт и атмосфера, близка до клубната, с липсата на сцена и непосредствената близост между зрители и изпълнители.
В Русе се представихме в Художествената галерия, в заличка, където местен художник имаше изложба и беше окачил инсталация: от тавана висяха десетки стъкълца и найлонови лентички с проби от бял дроб на починали по време на системните обгазявания русенци - в знак на екопротест. Те се въртяха и проблясваха от светлините на прожекторите в странна феерия. Когато публиката - отново многобройна - ръкопляскаше, стъкълцата и лентичките одобрително трептяха!
В София Централна баня ни посрещна със специално напълнения в наша чест басейн, от който излизаше пара. Това посмути музикантите, чиито инструменти веднага се покриха с нежен слой влага. Скоро обаче водата изстина, помещението бе проветрено, а в басейна заеха място няколко прожектора. Това беше най-бляскавата вечер, тъй като освен пищното осветление и пиротехниката, сред обилната публика присъстваха не един или двама от светлите умове в родната литература и хуманитаристика (повечето от които и автори на в. "Култура")!
И в Търново, и в Русе имаше срещи с местните писатели и културни дейци, както и пресконференции. Някои русенски поети дори четоха свои стихотворения на английски и така гостите от Острова обогатиха представата си за българската литература.
Пропуснах да спомена, че британците често ни питаха защо все пак този жанр, пърформънсът, е непопулярен в България. Трудничко беше за обяснение, но случаят помогна: точно преди началото на представянето ни в Търново се оказа, че няма ток! Публиката се беше събрала, всички чакаха да започнем, но без ток микрофоните бяха неми, инструментите - мъртви! Тогава отидох при леко изнервените британски колеги и им казах: "Ето, виждате ли защо няма пърформънс в България!"
Все пак след минути токът дойде!
Присъствието и на трите участия лично на г-н Иън Стюърт, директор на Британски съвет - България, заедно със съпругата му, г-жа Ан Стюърт, придаде почти дипломатическа тежест на събитието! Г-н Стюърт, който е на този пост отскоро, каза, че не си е представял по-добро начало на работата си в България!
Ние също!
Разбира се, нямаше да се чувстваме така комфортно без компетентното и успокояващо присъствие на консултанта Искра Николова, както и ако не бяха усилията на Леа Давчева и Диана Стефанова от отдел "Проекти културознание и литература" към Британски съвет - София, а също и на Хана Хендърсън от Британски съвет - Лондон!
Накрая още малко положителен опит, лично за мен. Разбрах, че щом един старшина от поделение в Карлово и един чернокож британски писател-пърформър еднакво не одобряват стоенето с ръце в джобовете, значи има защо!
Има защо!

Петър Чухов


Петър Чухов (1961, София) е завършил Държавен библиотекарски институт и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Автор на четири книги с поезия и миниатюри, непосредствено предстои излизането на петата - стихосбирката "Малки дни". Участвал в рок групите "Субдибула", "Тутакси" и "Стенли", автор на музика и текстове. Член на Сдружение на български писатели и Български хайку клуб.
Литература
в действие
,
българо-
британски
пътуващ
фестивал,
1 - 6 октомври
2002