Генчо Стоев

(1925 - 2002)

Смъртта прочете и писателя Генчо Стоев.
Модернисткият му роман "Цената на златото" (1965) представлява мощна контраверсия на класическият Вазов роман "Под игото": Априлското въстание е исторически усложнено, психологически помътено и фактически... "пренаписано". Както пише Албена Хранова за ключовата книга на писателя, "сблъсъкът между езика на патриархалния свят и езика на революцията поражда преди всичко неразбиране и има за главен резултат съзнанието за лъжа". Изследователката вижда в "Цената на златото" опит за съчетаване на различни български литературни модели и ценности, които винаги са били смятани за несъизмерими...
Генчо Стоев беше бавен, лаконичен и трезв човек. Той никога не предаде левите убеждения, за които през 1943 беше арестуван, инквизиран и осъден на 15 години затвор...
Може би защото 17-годишният, току-що освободен затворник посреща нощта срещу 9-ти септември 1944 г. ето как: "...по перона на тая гара Раковски се разхождаше една нетърпелива тълпа от пътници, поели и закъсали тук... Те бяха само мъже с малки куфарчета, от които не се разделяха, и със сака, издути от пистолетите: едно страшно сборище на палачи от цяла България, втурнало се да дири спасение към южната граница. А влаковете от Хасково продължаваха да стоварват нови и нови затворници и всички разпознаваха по някого сред пътниците на перона. И когато мръкна, тоя перон се превърна в едно страшно стъргало. Ние се разхождахме мирно до своите мирни палачи и стремежът ни беше да се държим така плътно един до друг под лампите на перона и странно беше - тая светлина действаше като покрив и даваше защита и сигурност и на двете страни..."
На 18 октомври т.г. Генчо Стоев напусна осветения гаров перон и окончателно отпътува при дисхармоничните си, но крепки герои.
Поклон пред паметта му!


М.Б.